Джеймс Паттерсон - Втори меден месец

В това време Харис по радиостанцията свикваше полицаите от близките станции на метрото.

— Насам! — извиках още на първия покрив, на който се бяхме качили.

Върху хидроизолацията на покрива, гледащ към апартамента на Макинтайър, близо до ръба, имаше триножник, на който беше подпрян снайпер СПП; познавах го по име, защото се използваше от екипа за спасяване на заложници във ФБР.

— СПП — разпозна го и Сара в мига, в който го зърна. — И това ако не е ирония.

Права беше. СПП означаваше „специална полицейска пушка“. Седеше подигравателно срещу нас с разпръснати гилзи наоколо.

— Всяка врата! — кресна Харис. — Ще потропаме на всяка врата!

Отново се изчаквахме, този път на слизане от покрива по стълбите, и в същия момент радиостанцията на Харис изпращя. Обаждаше се полицай от улицата. Беше открил свидетел. Тоест свидетелят беше открил него.

Бе мъж, който живееше на последния етаж в сградата зад тази на Макинтайър. Отгоре имал пълна видимост към Марта Коул след експлозията.

— Какво е видял? — попита Харис.

Полицаят се поумълча.

— Няма да повярвате — каза най-накрая.

Първата ми цинична мисъл беше: искаш ли да се обзаложим?

След всичко, на което бях станал свидетел през годините — да не говорим за последните няколко дни, — дали беше останало нещо, на което да не повярвам, нещо, което да ме изненада?

Е, трябваше да призная, че в този случай стана така.

Същото се отнасяше и за Харис.

— Повтори — каза той по радиостанцията.

Чухме за втори път разказа на полицая, който наблягаше на всяка дума. Особено на последните.

— Свидетелят твърди, че видял жена да тича по покрива след експлозията — обясни той. — Била облечена в сватбена рокля.

Харис не пропусна нито дума. Освен това не приемаше нищо за даденост. Щеше да прати известие до всички полицаи в района, а и извън него. Подробностите бяха от значение.

— Сватбената рокля — заговори той. — Цветът й… бяла ли е била?

— Да — отвърна полицаят, а в тона му се усещаше типичният нюйоркски сарказъм. — Булките се обличат в бяло.

Каква гледка само. Докато се опитвах да си го представя, нещата като че ли се нареждаха по местата си. Цялостната картина.

— Божичко, казвала е истината, нали така? Просто е обърнала ролите.

— Какво имаш предвид? — попита Харис.

— Не Марта Коул е развалила годежа. Бил е Макинтайър — обясни Сара, която веднага беше влязла в крачка. — Това е нейният мотив, не неговият. — И посегна към мобилния си телефон.

— Какво правиш? — попитах.

— Мислиш, че се е издокарала без причина? Съмнявам се — каза тя.

Бях прекарал достатъчно време със Сара, за да знам, че следва интуицията си. Личеше си по изражението й, по начина, по който прехапваше долната си устна. Проблемът беше, че не бях на нейната вълна.

До момента, в който набра номера.

— Емили Ласал, моля — каза тя. — Кажете й, че се обажда агент Брубейкър и е спешно.

На Ласал й бяха необходими няколко щраквания по клавиатурата в кабинета й в „Ню Йорк Таймс“, за да открие това, което ни беше нужно. Файловете й бяха прецизно подредени, както и всичко останало при нея.

Сара включи високоговорителя точно навреме, за да чуем:

— Открих я — обяви Ласал.

Ставаше дума за статията от рубриката „Брачни обети“, която така и не беше стигнала до публикуване. Женитбата на Марта Коул и Робърт Макинтайър.

По-голямата част от материала беше това, което Коул беше подала на сватбения отдел на вестника. Останалото бяха бележки, направени от редакторите на Ласал, чиято задача беше да потвърдят информацията. Както установихме, трябваше да се направи бърза проверка, за да се отсеят действителните младоженски двойки от многобройните фалшиви съобщения, пратени от шегаджии.

— Какво търся? — попита Ласал.

— Само едно нещо — уточни Сара. — Посочва ли се къде са планирали да се оженят Коул и Макинтайър?

— Имате предвид града?

— Не. Конкретната църква.

— Нека да проверя.

Сара отново прехапа долната си устна, напълно завладяна от предчувствието си, а аз наблюдавах как се споглеждаха Харис и останалите полицаи, сякаш си казваха: леле — тази история може ли да се окаже още по-заплетена, отколкото досега.

Аз залагах, че да.

Ласал бързо прегледа файла на Коул и Макинтайър и прочете на глас определени параграфи, сякаш бяха част от презентация с програма пауърпойнт.

— Живеят в Бруклин… запознали се в армията… и двамата са сержанти…