Джеймс Паттерсон: Втори меден месец

Преди да я срещне, Итън беше прословут въздухар. По отношение на жените, на дрогата, дори на кариерата си. Беше се опитал да открие нощен клуб в Сохо, да издава списание, посветено на виното, да направи документален филм за Ейми Уайнхаус. Но не вложи сърце в никое от тези начинания. Дълбоко в себе си той нямаше представа какво иска да направи с живота си. Беше за никъде.

Но откри Аби.

С нея беше много забавно, а и самата тя беше забавна, но и целенасочена. Нейната отдаденост към децата го беше трогнала истински, беше го вдъхновила. Итън се стегна, приеха го в юридическия факултет на Колумбийския университет и се дипломира. След първата си седмица работа във Фонда за защита на деца той падна на колене пред Аби и й направи предложение.

Сега бяха младоженци и се опитваха да създадат свои деца. И то се опитваха с всичка сила. Това се беше превърнало в тяхна шега. Нямаше друга двойка след Джон и Йоко, която да беше прекарвала толкова време в леглото.

Итън глътна последните капки „Перие Жуе“.

— Е, как мислиш? — попита той. — Дали да не дадем малко почивка на табелата „Не безпокойте“ и да се поразходим по плажа? Може да си вземем нещо за обяд.

Аби се приближи още повече до него, а дългата й кестенява коса се разстла по гърдите му.

— Другият вариант е да си останем тук и отново да си поръчаме румсървис — отговори тя. — Може би след като възбудим апетита си още малко.

Тогава на Итън му хрумна нещо интересно.

— Ела с мен — каза той и се надигна от леглото с балдахин.

— Къде отиваме? — попита Абигейл.

Усмихваше се, беше заинтригувана.

Итън взе кофичката за лед под мишница.

— Ще видиш — рече загадъчно.

В началото Аби не беше много сигурна как трябва да възприеме това. Застанала гола до Итън в голямата баня, тя сложи ръка на хълбока си, сякаш да каже: Шегуваш се, нали? Секс в сауна?

Итън избра точния начин да я насочи.

— Приеми го като занимание по йога — каза той. — Само че ще е още по-хубаво.

Насочването до голяма степен я убеди. Аби много обичаше часовете си по йога в Манхатън. Нямаше нещо, което да я накара да се почувства по-добре след дълъг работен ден.

Освен това може би. Да, носеше голям потенциал. Нещо, за което можеха да се кикотят години наред, истинско паметно преживяване от медения месец. Или най-малкото беше страхотна възможност за изгаряне на калории.

— След теб, скъпа моя — заяви Итън и отвори вратата на сауната с шеговита галантност.

Губернаторският клуб беше прочут с внушителните си бани, оборудвани с мраморни душкабини с шест глави и японски вани.

Итън грижливо покри пейката пред стената в дъното с хавлия. Аби легна, а той увеличи температурата и плисна малко вода върху вулканичните камъни в ъгъла. Сауната се изпълни с пара.

Коленичи върху кедровата настилка пред Аби и протегна ръка към кофичката с лед. Малко любовна игра нямаше да навреди.

Сложи кубче лед между устните си, наведе се напред и започна бавно да обхожда тялото й с уста. Ледчето едва докосваше кожата й от страничната част на шията, през извивката на гърдите и надолу чак до пръстите на краката й, които сега се свиваха от удоволствие.

— Това е… прекрасно — прошепна Аби със затворени очи.

В момента усещаше горещината в сауната с пълна сила, потта започваше да излиза от порите й. Беше толкова вълнуващо. Цялата беше мокра.

— Искам те в мен — промълви тя.

Но щом отвори очи, Абигейл изведнъж подскочи от пейката. Беше се втренчила ужасено над рамото на Итън.

— Какво? — попита той.

— Там има някой! Итън, видях човек.

Итън се обърна и погледна към вратата и стъкленото прозорче в нея с размери почти с големината на документ за самоличност. Той не видя нищо — или никого.

— Сигурна ли си? — попита.

Аби кимна.

— Сигурна съм. Някой мина оттам. Сигурна съм.

— Мъж ли беше, или жена?

— Не мога да кажа.

— Вероятно е била камериерката — предположи Итън.

— Но ние не сме махнали табелката „Не безпокойте“ от вратата.

— Сигурен съм, че първо е почукала, но не сме я чули — той се усмихна. — Като се има предвид от колко време стои там тази табелка, може да се е зачудила дали сме живи.

Аби леко се поуспокои. Вероятно Итън беше прав. И все пак…

— Може ли да провериш за всеки случай? — помоли тя.

— Разбира се — отвърна той. Шеговито вдигна кофичката за лед и я сложи пред слабините си. — Как изглеждам?

— Много смешно — скастри го Абигейл и леко се усмихна.