Джеймс Паттерсон: Втори меден месец

След това много внимателно и бавно, за да не шуми, Нед издърпа чекмеджето.

И извади оръжието.

Оливия Синклер скочи така внезапно в леглото, че леко се замая. Първата й мисъл беше, че парното се е включило, че кошмарното дрънчене на тръбите ще разтресе къщата.

Точно по тази причина тя си лягаше с тапи за уши, за да може да проспи всичко това. Тапите за уши помагаха. Доколкото си спомняше, никога не се беше будила посред нощ.

Досега.

Ако звукът не идваше от парното и от тръбите, откъде тогава? Все нещо го бе причинило.

Оливия се обърна наляво, за да провери колко е часът. Часовникът на нощното шкафче показваше 12:20 през нощта.

Обърна се надясно и видя празна възглавница до себе си.

Беше сама.

Оливия махна тапите си за уши, спусна крака от леглото и бързо откри пантофите си. В мига, в който светна лампата, я връхлетя нов звук. Този път го разпозна безпогрешно. Беше ужасяващ писък.

Нора!

Оливия хукна през спалнята и се втурна по тесния коридор към стаята на дъщеря си, където лампата светеше.

Щом стигна до вратата, замайването й прерасна в нещо далеч по-лошо. Погади й се до дън душа.

Навсякъде имаше кръв. По пода. По леглото. Оплискана по боядисаната в розово стена между плакатите на Деби Гибсън и „Дюран Дюран“.

Оливия огледа останалата част от стаята. Пое си дъх. Във въздуха още се усещаше миризма на барут. В един кратък потресаващ миг тя разбра какво се беше случило.

И какво се беше случвало в продължение на повече от година.

О, господи! Дъщеря ми! Горкичката ми невинна дъщеря!

Нора седеше свита на кълбо до таблата на леглото си. Беше обгърнала коленете си здраво с ръце. Беше гола. Плачеше. Гледаше към брат си.

В отсрещния ъгъл на стаята, побелял като зимния сняг навън, Нед стоеше неподвижен в пижамата си на Супермен. Дори не мигаше.

За миг и Оливия остана вцепенена. В следващия момент като че си припомни коя е. Това бяха нейните деца.

Тя беше тяхната майка.

Оливия изтича към Нед, коленичи и го прегърна, притисна го силно към гърдите си. Той забърбори нещо, повтаряше го отново и отново.

Звучеше като „торбалан“.

— Шшш — прошепна Оливия в ухото му. — Няма страшно. Всичко е наред, миличък.

След това много внимателно взе пистолета от ръцете му.

Тръгна бавно към вратата, обърна се и отново огледа стаята. Дъщеря си. Сина си.

И Торбалан, проснат мъртъв на пода.

Миг по-късно вдигна телефона в коридора.

Дълго държа слушалката, след това избра номера.

— Казвам се Оливия Синклер — съобщи тя на оператора от 911. — Току-що убих съпруга си.

Итън Бреслоу се пресегна за бутилката шампанско „Перие Жуе“, поставена в кофичка с лед до леглото, той просто не можеше да престане да се усмихва. Не му се беше случвало да е толкова щастлив, откакто се помнеше. Не си беше представял, че е възможно подобно щастие.

— Какъв е световният рекорд за необличане на дрехи по време на меден месец? — попита закачливо, оскъдно прикрил с чаршаф изваяното си тяло от метър и осемдесет и осем сантиметра.

— Не съм много сигурна, при положение че това е първият ми меден месец — отговори младоженката Абигейл и се подпря на възглавницата до него. Още беше задъхана след най-бурното им любовно преживяване досега. — Все пак, както сме я подкарали — добави тя, — със сигурност съм прекалила с количеството дрехи в багажа.

Двамата се засмяха, Итън наля още шампанско, подаде чашата на Абигейл и се загледа в нежните й сини очи. Тя беше толкова красива и — проклето клише — притежаваше още по-голяма вътрешна красота. Никога не беше срещал някой толкова мил и състрадателен. С една кратичка дума го бе направила най-щастливия човек на планетата. Вземате ли този мъж за свой законен съпруг?

Да.

Итън вдигна шампанското си за наздравица и лъчите на карибското слънце, които се процеждаха през завесите, проблеснаха в мехурчетата.

— За Аби, най-прекрасното момиче на света — обяви той.

— И ти не си лош. При все че ме наричаш момиче.

Чукнаха чаши, отпиха мълчаливо и се насладиха на гледката пред крайбрежното си бунгало в Губернаторския клуб в Търкс и Кайкос. Всичко беше съвършено — приятният аромат на цветовете на дивия памук откъм огромното им легло с балдахин, нежният островен бриз, който нахлуваше през френските прозорци, отворени към вътрешния двор.

На един много различен остров — Манхатън — таблоидите изливаха тонове мастило в писането на истории за връзката им. Итън Бреслоу, потомък на могъщата финансова империя Бреслоу, някогашното лошо момче на нюйоркския парти елит, най-накрая беше пораснал благодарение на много разумна и земна жена със специалност педиатър на име Абигейл Майкълс.