Джеймс Паттерсон - Втори меден месец

Боже, дали още ще е жива? Моля ти се да е жива.

Тя веднага се опита да изтрие образа на момичето от съзнанието си. Бяха я учили никога да не се привързва към жертвата. Пречи да се съсредоточиш.

Този урок беше от мъчните и дори след седем години служба не го беше усвоила докрай.

Щрак! Щрак-щрак-щрак!

Един след друг се отваряха багажници на коли с всякакви марки и размери.

Полицаите се бяха разпръснали, служителите от всички фирми за отдаване на коли под наем бързаха с ключове в ръка и натискаха трескаво бутоните на капаците.

Щрак! Щрак-щрак!

Сара тичаше от кола на кола, гледаше още и още. Един ред по-нагоре, а след това надолу. Празно… празно… празно…

— Дявол да го вземе! Дявол да го вземе! Дявол да го вземе!

Вече всички се бяха впуснали в действие, полицаите, служителите и дори самите клиенти. Някакъв бизнесмен се потеше чак през сакото на светлия си костюм, докато тичаше от един багажник към друг.

Беше истински хаос, но в добрия смисъл. Всички работеха заедно.

— Всяка кола! Проверяваме всяка кола — извика Сара и се премести на следващия паркинг, който принадлежеше на една от местните компании, „Коли под наем Слънчева светлина“.

В този момент улови нещо с периферното си зрение.

Имаше парченце от пъзела, което не пасваше.

Той беше противоположност на обединената група от хора, която работеше за обща цел.

Един мъж, механик, който се движеше — или по-точно се измъкваше — встрани от суматохата, поглеждаше през рамо и правеше всичко по силите си да остане незабелязан. С яркожълтия му гащеризон на „Коли под наем Слънчева светлина“ това си беше тежка задача.

Сара успя да се въздържи. Искаше й се да му извика.

Вместо това застана зад него и се прикри сред шумното множество. Ако между този тип и Травис Кингслип имаше още нещо общо, освен гащеризона, най-важното беше къде ще я заведе.

— Хей! — чу изведнъж тя.

Обърна се и видя началника на полицията Траут да я гледа с изражение, което питаше: „Какво става?“.

Сара вдигна показалец към устните си — шшш — и посочи към механика, който се беше запътил към задния ъгъл на терена на „Слънчева светлина“, където поправяха и миеха колите.

Траут кимна и пое напряко към мъжа от лявата страна на Сара. Движението им към него оформяше широка вилица.

Зад тях все още имаше много коли с неотворени багажници, а дори и още две от местните фирми за отдаване на коли под наем. Но щом Сара направи няколко крачки, вниманието й беше привлечено от бял крайслер себринг до ниската стеничка от бетонови блокчета. Кабриолетът беше застанал под ъгъл, вирнат нагоре. Под предната лява гума — или по-скоро на мястото, където трябваше да бъде тя, — бе поставен крик.

Механикът се беше насочил право натам.

Сара и Траут се спогледаха. Съществуваше вероятност този човек да се опитва да помогне някоя кола да не остане непроверена, но имаше нещо в походката му… и в поглеждането през рамо. Ако се опитваше да помогне на някого, то беше на самия себе си.

Внимателно. Стой близо, но не прекалено близо. Като сянка в късен следобед…

Механикът, среден на ръст и мършав, приближи белия себринг. Но не мина откъм багажника. Отвори вратата на шофьора и посегна надолу, като продължаваше да стои с гръб към Сара. Тя беше прикрита.

Траут не беше.

— Оръжие! — извика внезапно той.

Сара хвана своето и щом механикът се извърна, дулото на пистолета му се оказа насочено право към гръдния й кош. Беше въпрос на късмет кой ще стреля пръв. Вместо това…

Фрас!

Траут се хвърли с главата напред и насочи всяка частица от тялото си на бивш защитник към механика. Беше се затичал по асфалта и мощно го беше блъснал, преди да е успял да дръпне спусъка.

Двамата се стовариха върху коравата настилка и се разнесе ужасяващ звук от строшени кости — като че ли механикът беше поел по-голямата част от удара. Лежеше на земята, а от главата му течеше кръв и му липсваше най-малко един зъб.

Но така и не беше пуснал оръжието си.

Инерцията на Траут го отхвърли от механика и със салто го просна по гръб. Той на мига се преобърна по корем, готов да стреля със своя зигзауер P229.

Ала беше закъснял. Механикът се целеше право в него.

Бум!

Механикът застина за секунда с пръст на спусъка. Движеше се единствено кръвта, която се стичаше по врата му.

Сара произведе втори изстрел и онзи най-сетне пусна пистолета си. Той тупна на земята. Миг по-късно и трупът го последва.