Джеймс Паттерсон - Втори меден месец

Оказа се, че е Библия.

Сериозно? Библия?

Първата ми мисъл беше, че това е опит на някоя религиозна благотворителна организация да увеличи приходите си.

Но вътре не беше пъхнато писмо. Нямаше настойчива молба. Само Библия.

Не, почакайте. Крадена Библия.

Отворих я и видях печат „Собственост на хотел «Фронтиър», Парк Сити, Юта“ от вътрешната страна на корицата.

Хотел „Фронтиър“? Никога не бях чувал за него, а и дума не можеше да става да съм го посещавал. Бях почти сигурен, че не познавам никого от Парк Сити. Веднъж бях ходил на ски в Диър Вали преди много, много години, но толкоз, беше единственото ми посещение.

Отпих последната глътка от бирата си, замислих се дали да не зарежа това и да се заема с нещо по-належащо — като да си взема втора бира от хладилника, — но в този момент забелязах, че една от страниците е с прегънато ъгълче.

Отворих на нея.

В следващия момент преобръщах дома си наопаки.

Не беше заради нещо, което бях прочел.

Имаше нещо, което не можеше да се прочете.

На отбелязания лист беше част от Стария завет, песента на Мойсей от Второзаконие. Липсващият пасаж — буквално изрязан от средата на страницата — точно между стихове 32:34 и 32:36 от Второзаконие.

Какво беше 32:35?

Може би ако бях внимавал повече в неделното училище, когато бях помощник на свещеника в църквата „Св. Августин“, щях да знам. Но тогава бях хлапето в дъното на помещението, което гледа часовника и отброява минутите до сервирането на сладките и лимонадата.

Тъй че ми се подпали фитилът. Подхванах истинско торнадо, преминаващо от стая в стая.

Знаех, че някъде из къщата имаме Библията на крал Джеймс. При това прекрасен екземпляр. Кожени корици, позлатени ръбове на страниците. Беше на Сюзан. Джон Джуниър чете от нея на погребението й. Още си спомням колко храбър се показа, как сдържаше сълзите си, за да довърши пасажа.

„Мама не би искала да плача“ — сподели той след това.

Ето защо първо потърсих в неговата стая. Библиотечката до бюрото му беше твърде очевиден избор. Така де, кое тринайсетгодишно момче слага вещите си по местата им? След като огледах рафтовете, надникнах в гардероба. След това върху нощното му шкафче. После под леглото.

Стаята на Макс? Тръгнах по коридора и претърсих по същия начин, огледах навсякъде. Чувствах се като някой от онези родители по сериалите, които ровят из стаите на децата си и търсят скривалища или трева. Макс, разбира се, беше едва на десет. Нямаше дори потулени списания „Плейбой“, камо ли Библия.

Продължих да търся, твърдо решен да я открия. Тази работа беше странна все пак. Някой имаше да ми каже нещо и който и да беше той, опитваше се да се закача с мен.

Но дали закачлив беше подходящо определение? Зависеше от посланието, нали?

Претърсих цялата гостна стая, известна като стаята на Маршал и Джуди. Върнах се обратно долу и погледнах в кабинета. Най-накрая се сетих. Уф!

Беше при мен.

Бях я прибрал в един кашон с вещи на Сюзан, който бях мушнал под леглото ни, на всичкото отгоре откъм страната, на която спеше тя. Тази информация би била плодотворна за доктор Клайн, нали?

Втурнах се в стаята си. Издърпах кашона и сложих спирачки на емоциите си. Не исках да се разсейвам с други предмети и спомени. Това неизбежно щеше да ме разсополиви и да ме срине душевно.

За щастие Библията беше най-отгоре. Не се наложи да ровя. Седнах на леглото и отворих на Второзаконие и песента на Мойсей.

Плъзнах показалеца си надолу по страницата и спрях на липсващия стих 32:35. Прочетох го веднъж, а след това втори път.

Отмъщението е мое и аз ще отплатя, кога им се разклати ногата; защото денят на загиването им е близък, скоро ще настъпи приготвеното за тях.

Четох го отново и отново още няколко пъти, при все че не знаех защо. Вероятно се надявах, че пропускам нещо, което придава различен смисъл.

Не беше така.

Както и да го погледнете, някой ме заплашваше. Някой ме беше нарочил.

Май ще ми трябва онази втора бира.

Нед Синклер седеше зад волана на откраднатия шевролет малибу и гледаше Джон О’Хара, който се връщаше у дома.

Наблюдаваше го как прибира пощата си. Как влиза вътре.

Наближаваше залезът и под прикритието на мрака той щеше да извърши онова, за което беше дошъл. Което копнееше да стори.

През отворения прозорец на малибуто чуваше звука от пръскачката на близката морава, водата се лееше бавно, но в постоянен кръг.

Щрак, щрак, щрак, щрак…