Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

Когато излязоха в сивата мъгла, срещу „Прадо“, Хулия му разказа за разговора си с Белмонте. Муньос я изслуша, без да коментира, дори когато тя съобщи за неподозирания интерес на племенницата към шаха. Очевидно влагата също не го впечатляваше. Той вървеше бавно редом с нея и слушаше внимателно разказа й. Шлиферът му беше разкопчан и възелът на връзката — разхлабен, както обикновено. Вървеше с приведена глава и се взираше в ожулените върхове на обувките си.

— Навремето ме попитахте дали има жени, които играят шах. Тогава ви казах, че има, но шахът в основата си е мъжка игра. Действително има жени, които играят много добре, но те са изключение.

— Изключение, което потвърждава правилото, предполагам.

Муньос се намръщи.

— Не. Тук грешите. Изключенията не потвърждават нищо, те рушат правилата и ги лишават от стойност. Затова и трябва много да се внимава с индуктивните съждения. Това, което казвам, е, че повечето жени не играят добре шах, а не че всички жени играят зле шах. Разбирате ли ме?

— Разбирам.

— Което не може да ни накара да пренебрегнем факта, че сред жените няма кой знае колко добри шахматистки. Само за да ви създам някаква представа, мога да спомена, че в Съветския съюз, по времето, когато шахматът се счита едва ли не за национален спорт, само една жена, Вера Меншик 65, е считана за равна на останалите гросмайстори.

— Защо става така?

— Може би защото шахът изисква много силно изявено безразличие към околния свят. — Той замълча и погледна Хулия. — Какво представлява тази Лола Белмонте?

Хулия се позамисли, преди да отговори.

— Не знам точно как да я опиша. Неприятна жена. Вероятно има склонност да командва. Агресивна. Жалко, че не си беше у дома онзи ден.

Двамата стояха до един каменен фонтан, увенчан със статуя, чийто неясен силует се беше надвесил заплашително над главите им. Муньос прекара пръсти през косата си и огледа влажните си длани, преди да ги изтрие в шлифера.

— Агресията, независимо от това дали е насочена навътре или навън — каза той, — е характерна черта на много шахматисти. — Усмихна се леко, без да даде да се разбере дали се включва в тази категория или се поставя извън нея. — Шахматистите често са потиснати или ограничени по някакъв начин. Целта да бъде унищожен царят, целта на шахматната игра, може да се разглежда като бунт срещу авторитетите, тоест своеобразно освобождение. От тази гледна точка играта може да представлява интерес за една жена. — Беглата усмивка отново премина по лицето му. — Когато играете шах, хората ви се струват много незначителни.

— Забелязали ли сте такова отношение в ходовете на противника ни?

— Трудно е да се отговори. Трябва ми повече информация. Повече ходове. Жените например проявяват подчертано предпочитание към мат с офицера — изражението му се оживи, когато навлезе в подробности. — Не знам защо, но тези фигури, с техните дълбоки, диагонални движения като че ли имат най-женски характеристики. — Жестът му подсказваше, че сам не знае доколко вярва на думите си — сякаш се опитваше да ги изтрие във въздуха. — Но досега черните офицери не са изпълнявали значителна роля в партията. Сама знаете, разполагаме с купища хубави теории, които не водят до нищо. Проблемът ни на практика е същият като на шахматната дъска: можем само да формулираме хипотези, предположения, без да докосваме фигурите.

— Имате ли някакви хипотези? Понякога оставам с впечатлението, че сте стигнали до изводи, които не искате да споделите с нас.

Муньос наклони малко глава, както винаги, когато трябваше да отговори на труден въпрос.

— Малко е заплетено — отвърна той след кратка пауза. — В главата ми се въртят една-две идеи, но не мога да се преборя с проблема, който споменах току-що. В шаха не можеш да докажеш правотата си, преди да си направил хода, а тогава вече е късно да се върнеш назад.

Двамата закрачиха отново между каменните пейки и смътните очертания на подрязаните храсти. Хулия въздъхна леко.

— Ако преди време някой ми беше казал, че ще се опитвам да вляза в следите на вероятен убиец с помощта на шахматна дъска, щях да му кажа, че се е побъркал.

— Вече ви казах, че между полицейското разследване и шахмата има много общи черти. — Ръката на Муньос като че ли местеше въображаеми шахматни фигури в пространството. — Още преди Конан Дойл е съществувал Дюпен на Едгар Алан По с неговите методи.

— Едгар Алан По? Сега остава да ми кажете, че и той е играел шах.