Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

— Радвам се, че проявявате такова разбиране.

— Но това е естествено. Което, разбира се, не означава, че няма да защитавам интересите на работодателите си.

— Предполагам.

— Няма да скрия от вас, че вече съм открил възрастния господин, който е собственик на Ван Хойс. По-точно казано, свързах се с племенницата му и нейния съпруг. Намерението ми, което също няма да крия от вас, е да настоя семейството да се откаже от посредническите услуги на приятелката ви и да работи директно с мен. Нали разбирате?

— Разбирам ви напълно. Опитвате се да изиграете Менчу.

— И така може да се каже. Да, предполагам, че може да се каже и така. — Сянка премина по загорялото му чело, придавайки му измъчения израз на невинно оскърбен човек. — За нещастие приятелката ви, явно разумна жена, е накарала собственика да подпише документ, който би лишил от стойност всяка сделка, сключена директно с мен. Какво ще кажете?

— Съчувствам ви най-искрено. Дано следващия път ви провърви.

— Благодаря. — Монтегрифо запали нова цигара. — Но може би не всичко е загубено. Вие сте близка приятелка на сеньорита Рок. Може би ще съумеете да я убедите да стигнем до някакво приятелско споразумение. Ако си сътрудничим, можем да спечелим цяло състояние от тази картина, от което ще имате полза и вие, и вашата приятелка, и „Клеймор’с“, и аз. Какво ще кажете?

— Вероятно е така. Но защо ми казвате всичко това, вместо да поговорите с Менчу? Щяхте да си спестите вечерята.

Монтегрифо доби искрено обиден вид.

— Аз ви харесвам, и то не само като реставратор. Честно казано, харесвам ви извънредно много. Правите впечатление на разумна и интелигентна жена, а освен това сте и изключително привлекателна. Предпочитам да разчитам на вашето посредничество, вместо да отида направо при приятелката ви, която, за съжаление, считам за малко повърхностна.

— С други думи — отбеляза Хулия, — искате от мен да я убедя.

— Ако успеете, би било — аукционерът потърси внимателно подходящата дума, — великолепно.

— А каква полза бих имала от това?

— Работодателите ми биха ви били много благодарни, разбира се — и сега, и в бъдеще. Що се отнася до реалната полза, няма да ви питам колко смятахте да спечелите от реставрацията на Ван Хойс, но мога да ви гарантирам, че ще удвоим сумата. И това, разбира се, ще бъде само аванс за двата процента от окончателната цена, за която бихме продали „Шахматната партия“. Упълномощен съм освен това да ви предложа длъжността на ръководител на реставрационния отдел към „Клеймор’с“ в Мадрид. Какво ще кажете?

— Звучи много изкусително. Наистина ли очаквате такава голяма печалба от картината?

— Има вече заявен интерес от купувачи от Лондон и Ню Йорк. С необходимата реклама можем да превърнем този търг в най-голямото събитие в света на изящните изкуства, откак „Кристи’с“ продадоха на търг съкровищата от гробницата на Тутанкамон. Като се има предвид това, искането на приятелката ви да делим наполовина е прекалено. Надявам се да ме разберете. Единственото нещо, което е направила, е да намери реставратор и да ни предложи картината. Ние поемаме всичко останало.

Хулия обмисли всичко чуто без никаква видима изненада; нещата, които можеха да я изненадат, както и тези, които не можеха, бяха се променили през последните дни. Тя хвърли поглед към дясната ръка на Монтегрифо, която лежеше върху покривката много близо до нейната, и се опита да пресметне с колко е съкратил разстоянието през последните пет минути. Достатъчно много, за да е време вечерята да приключва.

— Ще опитам — каза тя, вземайки чантата си. — Но не мога да ви обещая нищо.

Монтегрифо поглади едната си вежда.

— Опитайте — кафявите му очи се взираха в нея с кадифена нежност. — Би било от полза за всички, уверен съм, че ще се справите.

В гласа му нямаше и следа от заплаха, само прочувствена молба — приятелският тон беше изигран така съвършено, че почти можеше да мине за искрен. Той взе ръката й и я целуна. Устните му я докоснаха почти неосезаемо.

— Не знам дали вече съм го казал — каза той тихо, — но вие настина сте забележително красива жена.

Тя го помоли да я откара близо до „Стефан’с“ и извървя остатъка от пътя пеш. След полунощ заведението се изпълваше с изискана клиентела — нивото се осигуряваше от високите цени и извънредно строгите ограничения на достъпа. Всеки, който имаше някакво значение в мадридските артистични среди, идваше тук — от посредниците на чуждестранни аукционери, които се навъртаха с надеждата да чуят нещо за предстояща продажба на някоя частна колекция, картини или олтарни резби; до галеристи, научни работници, импресарии, специализирани журналисти и известни художници.