Артуро Перес-Реверте - Фламандският майстор

Аукционерът я изгледа, без да мигне.

— Не ходя в ресторанти, където сервират риба с кости.

След десерта и преди кафето, което и двамата поръчаха черно и без захар, Монтегрифо извади сребърна табакера с английски цигари и внимателно си избра една. После се приведе към Хулия.

— Бих искал да дойдете да работите за мен — каза той тихо, като че ли се опасяваше да не го подслушват от двореца отсреща.

Хулия, която тъкмо поднасяше една от собствените си цигари без филтър към устните си, се вгледа в кафявите му очи, докато той й поднасяше запалката си.

— Защо? — попита тя без видим интерес, като че ли ставаше дума за някой друг.

— По няколко причини. — Монтегрифо постави внимателно златната запалка върху табакерата, в самия й център. — Най-важната е, че за вас съм чувал само блестящи отзиви.

— Приятно ми е да го чуя.

— Говоря съвсем сериозно. Както можете да предположите, поразпитах тук-там. Познавам работите, които сте реставрирали за „Прадо“ и за други галерии. Още ли работите в музея?

— Да, три дни седмично. Работя върху една скорошна покупка, картина на Дучо ди Бонинсеня 32.

— Чувал съм за тази картина. Голямо предизвикателство. Знам, че винаги ви възлагат най-значителните работи.

— Понякога.

— Дори ние, в „Клеймор’с“, имахме честта да продадем няколко възстановени от вас работи. Онзи Мадрасо 33от колекцията Очоа например. Работата ви върху него вдигна първоначалната цена с една трета. Имаше и една друга картина, миналата пролет. „Концерт“ от Лопес де Аяла, така беше, нали?

— Не, „Жена, която свири на пиано“ от Рохелио Егускиса.

— Точно така беше, извинете ме за грешката. „Жена, която свири на пиано“, разбира се. Беше сериозно пострадала от влага, а вие наистина се справихте блестящо. — Той се усмихна и ръцете им почти се докоснаха, когато и двамата изтръскаха едновременно пепелта от цигарите си. — Доволна ли сте от сегашното си положение? Искам да кажа, приемате поръчки, когато се появят. — Зъбите му отново проблеснаха. — На свободна практика.

— Не се оплаквам — каза Хулия, изучавайки събеседника си през завесата от цигарен дим. — Приятелите ми се грижат за мен, намират ми поръчки. Освен това по този начин оставам независима.

Монтегрифо я изгледа внимателно.

— Във всяко отношение ли?

— Във всяко отношение.

— В такъв случай сте една щастлива млада жена.

— Може би. Но и работата ми не е малко.

— „Клеймор’с“ има редица проекти, които налагат намесата на експерт като вас. Какво ще кажете?

— Не виждам нищо лошо в това да го обсъдим.

— Прекрасно. Бихме могли да се срещнем за по-официален разговор след няколко дни.

— Както искате. — Хулия го загледа продължително и не успя да потисне ироничната усмивка, която се плъзна по устните й. — А сега вече можем да поговорим за Ван Хойс.

— Не ви разбрах?

Хулия изгаси цигарата си и се понаведе към Монтегрифо.

— Ван Хойс — повтори тя отчетливо. — Освен ако не възнамерявате да вземете ръката ми в своята и да ми обясните, че съм най-прекрасната жена, която някога сте виждали, или нещо очарователно от този тип.

— С удоволствие, но никога не говоря за такива неща преди кафето — поясни той. — Въпрос на тактика.

— Тогава да поговорим за Ван Хойс.

— Да поговорим. — Монтегрифо я изгледа внимателно и тя забеляза, че устните му се усмихват, но кафявите му очи са напълно сериозни и гледат подозрително. — Носят се разни слухове — знаете как е. В нашия свят всеки познава всекиго и клюките са неизбежни. — Той въздъхна, като че не одобряваше току-що описания свят. — Разбрах, че сте открили нещо в картината. Ако това, което чух, е вярно, става дума за нещо, което може значително да вдигне цената й.

Лицето на Хулия беше напълно безизразно, но й беше ясно, че това няма да бъде достатъчно, за да заблуди Монтегрифо.

— Кой ви е говорил такива глупости?

— Едно пиленце. — Аукционерът поглади замислено дясната си вежда. — Но това е най-малкото. Важното в случая е, че вашата приятелка, сеньорита Рок, явно има намерение да ме изнудва.

— Не разбирам за какво говорите.

— Убеден съм, че не разбирате. — Усмивката на Монтегрифо беше все така лъчезарна. — Приятелката ви иска да намали процента на „Клеймор’с“ от комисионата и да увеличи собствения си процент. — Той се опита да симулира безразличие. — Истината е, че по закон нищо не може да я възпре да постъпи така, тъй като досегашната ни уговорка не е в писмен вид. Тя може спокойно да я наруши и да се обърне към конкурентите ни, за да си осигури по-висок процент.