Брент Уикс - Заслепяващият нож

— Кога разбра?

— Бях подозирала, че той има… прекалено високо мнение за себе си, но не беше казал нищо изменническо до тази сутрин.

— И ти дойде право при мен.

— Да, милорд.

От редиците излезе слуга и понечи да тръгне към принца. Той вдигна ръка, за да му нареди да изчака.

— Знаели сте — каза Лив.

— Да.

— Тогава… Да го шпионирам ли ме пратихте?

— Ти ми кажи — отвърна той. Друг слуга се канеше да се приближи и той отново даде знак да не ги прекъсват. Ръководенето на армия означаваше да взимаш решения от разсъмване до здрач, че и след това.

— Не сте изпитвали него. Изпитвали сте мен — каза Лив.

— О?

— Знаели сте, че той е готов да ви предаде. Не сте знаели дали аз бих го направила. Така че издържах изпитанието. Зимун в играта ли е?

Ако беше, това щеше да означава, че все още се радва на благоразположението на принца, а начинът, по който Лив го бе оставила, не беше просто заради верността й към принца. Можеше току-що да се е оказала могъщ противник, без същевременно това да я прави по-могъщ приятел.

— Знаеш ли какво става с едно яйце, когато го държиш на топло? — попита принцът.

— Излюпва се — отвърна Лив.

— А на горещо?

— Не съм сигурна дали…

— Сварява се. — Той се усмихна, снизходително и великодушно. — Или се изпича. Всяко нещо си има подходящото време и сезон. Някои прибързани неща се развалят. Точно затова толкова много бесове на Хромария полудяват и стават опасни — не защото това им е присъщо по природа, а защото притеглящите им стигат до края на човешкия си период и изпадат в паника. Изпадналите в паника хора вършат калпава работа. Ако вместо това с тях се работи съзнателно, за да се подготвят за прехода, шансовете им за успех нарастват. Ако имаха хора, които да ги учат какво да правят, просто си помисли какво биха могли да постигнат.

— Това е… това е мъдро. Това ли правите със Зимун?

— Зимун е невероятно надарен и много, много опасен. В него няма човешка топлина. Само глупак би могъл да се довери на такъв човек — но би могъл да го използва, нали? Открих, че мога да разчитам на теб. Е, той разбра ли, че идваш тук?

— Боя се, че… може да е разбрал. Превърнах го в ужасен враг, милорд.

— Прости ми за това, но говори по-високо и се закълни, че Зимун е предател, че никога не би ме излъгала и прочее. — Принцът се намръщи. — Направи го. Веднага.

— Милорд! Заклевам ви се! Зимун е предател… и никога не бих ви излъгала! Трябва да ми вярвате!

И се хвърли в краката на принца.

Той я зашлеви с опакото на ръката си, толкова силно, че зъбите й изтракаха, и тя падна на земята и се разплака.

Двама стражи я вдигнаха и я повлякоха. Оставиха я до една палатка, отзад, за да не я виждат, но все пак достатъчно близо, за да чува малко от това, което се говори вътре. Лив чу, че говори Зимун, с обичайния си мазен и спокоен глас, без никакъв страх.

— Зимун — каза Цветния принц, — давам ти една малка сила, притеглящи и войници, какъвто състав поискаш, но само двайсет души. И се погрижи да вземеш топчии. Искам в полунощ да изкачиш скалите и да превземеш Руишки нос. Може да има въжета, които да ви чакат, или да няма. Имаме шпиони, но те са престъпници и съответно са неблагонадеждни. Все едно, взимаш Руишки нос и оставяш да се вее аташийският флаг. Флотът на Хромария е на два дни път. Остави разузнавателните кораби да влязат свободно и се разкрий само когато първите кораби на главната флота започнат да влизат в залива. Очаквам да потопиш поне десет. Най-малко. А, и не взимай зелени. Вземи сини. Напастта ще е объркана, докато не дойде Атират.

Зимун каза нещо.

— Не. Абсолютно не. Тя ми трябва.

Лив се наруга наум, че не може да чуе, но нямаше да може, без да се разкрие.

— Зимун — каза Цветния принц, повишавайки глас все едно младежът се бе отдалечил. — Веднъж ти възложих жизненоважна задача и ти се провали. Загуби магия, струваща повече от десетима като теб. Грешката, че ти поверих това, беше моя, така че не те наказах. Надявах се да предотвратя тази война преди да е започнала. Мислех, че рискът си струва. Ти си един от най-добрите ми хора, Зимун. Знаеш, че съм бил снизходителен с теб и защо. За малцината привилегировани толерирам един провал. Един. Разбрано?

Командир Железни беше взел Кип и Круксър на централния плъзгун. Вместо да се отправят право към залива на Ру, както бе направил Гавин, поемаха покрай брега на Кървавата гора.

Макар да бяха плъзгали не повече от два часа, Кип вече се чувстваше изнервен. Не обичаше да е в лодка. Опитваше се да се наслади на солените пръски и скоростта. Морето днес бе много по-спокойно и небето беше ослепително синьо. Самото море променяше цвета си с всяко заливче и плитчина.