Брент Уикс - Заслепяващият нож

— Почти толкова, колкото да си женен за мъж, който преувеличава — каза Третото око.

Бяха дълбоко влюбени. Лудо влюбени. На тяхната възраст. Тъжно.

— Чувам, че най-сетне си се вразумил — каза Корван.

— Казала ти е за Карис?

— Оролам е добър — отвърна Корван.

„Оролам? Мислех, че почти не вярваш в него.“

— Корван, бих се радвал да остана тук, но трябва да поговоря с жена ти. Войната идва и трябва да тръгна след два часа, за да я задържа, преди да ми е свършила светлината.

Отидоха в една кръчма наблизо — „Абсолютна нужда от цивилизация“, отвърна Корван на сардоничния му коментар — и седнаха. Гавин ги запозна с всичко, което се беше случило. Всичко — от унищожаването на синия остров до хвърлянето на Ана от терасата. Зарадва се, като разбра, че Третото око не знаеше за всичко това.

След това я попита:

— Можем ли да спасим Ру?

— Истинският въпрос е можем ли да спасим Седемте сатрапии.

— Можем ли да спасим Ру? — настоя той.

— Едно на хиляда — каза тя. — Баща ти си мисли, че е гениален, и е измислил какви ли не стратегии, защото според него ти просто не си в състояние да му дадеш нищо. — Докосна ръката на Гавин и жълтият луксин, татуиран в челото й, засия. Тя вдиша дълбоко, продължи да държи ръката му и сиянието заблестя все по-ярко, почти ослепително.

След това тя хвърли ръката му все едно, че беше змия. Стана рязко и напусна. Гавин се изправи объркан, но Корван се оказа по-бърз.

— Стой тук — каза му. — Аз ще се погрижа за това.

Нямаше го около пет минути. Гавин опита ейла, донесен му от някаква много изнервена жена. Оказа се изненадващо добър. Ако не знаеше, че Третото око е истинска, щеше да е подозрителен. Скептикът в него вече се разбуждаше. Това изглеждаше нагласено за да го парализира и уплаши.

Третото око се върна колебливо. Избегна да го погледне в очите, когато седна срещу него.

— Искаш да знаеш разположението на силите в Ру. Мога да ти кажа това.

— Искаш да ме наплашиш ужасно ли? — попита Гавин.

— Гавин, слушай какво ти казвам.

— Виж, точно такова нещо очаквам от шарлатан — отвърна й Гавин. — Мислех, че не те бива много в салонните хитрини.

— Помниш ли Койос Белодъб?

— Помня, че видях стена да пада върху него преди шестнайсет години.

— Той е Цветния принц.

— Видях стена да…

— Не аз съм тъпакът в този разговор, Гайл. Моля те, не ми говори все едно, че съм. Колко пъти си се спасявал от сигурна смърт? Смяташ ли, че враговете ти не биха могли да имат същия късмет?

Устата на Гавин изведнъж пресъхна. „Какво… но аз… Карис знае ли това?“ Койос. Онази нощ, когато Карис беше плакала за мъртвите си братя, беше казала името му. Беше й струвало много да му го каже. Беше го чувствала като предателство към брат си.

— Ти казал ли си на Карис всичките си тайни?

Честен въпрос. Беше й казал повечето, но не, не всички.

— Губиш време — каза Третото око. Изведнъж стана твърда и хладна, сякаш само така можеше да се справи с положението. — Трябва да се върнеш в Хромария и да вземеш Карис.

— Тя е ранена.

— Престани да ме прекъсваш. Ще е достатъчно добре, за да се бие. Мъжете, които баща ти прати да я набият, бяха много внимателни, много професионални. Казано им беше да причинят болка, не нараняване.

— Баща ми ли беше? Ах, този…

— Това в момента не е важно. Ако не я вземеш… Просто я вземи.

— Кажи ми — настоя Гавин.

— Казването променя нещата — заяви тя напрегнато. Златното й око сияеше.

— Кажи ми!

— Ако не я вземеш, ще умреш. Куршум от мускет утре или зелен бяс вдругиден. Ако умреш… Старите богове се пробуждат, Гавин.

— Старите богове се пробуждат? Само това ли ми казваш?

— Загубил си зеленото. Знаеш какво става. Тази битка за спасяването на Ру е благородна, но е погрешна. Вече знаеш това.

— Има зелена напаст ли? Като синята?

— Не можеш да ги спреш всичките, Гавин. Невъзможно е.

— Къде е? — настоя той.

— Ако ти кажа, няма да си на мястото, където трябва да си.

— Кажи ми.

— Ако ти кажа, ще умреш, проклет глупак — Отвърна тя ядосано. — Задай правилните въпроси!

— Дали ще… — Гавин сви юмруци. — Какво трябва да направя?

— Милостта не е слабост, а любовта има тежка цена.

— Мисля, че съм от мъжете, които…

— Ако не разбереш точно какъв мъж си, няма никаква надежда за тебе, изобщо.

— Ако държиш да си злокобна, това беше доста добро.

— Правя пророчества за препитание. Нещо по-добро ли искаш? Тогава тръгвай веднага и легни с жена си. Както стоят нещата, това може да е единственият ви шанс.