Брент Уикс - Заслепяващият нож

Гавин сви небрежно рамене.

— Вие правите това непрекъснато. Правили сте го от войната насам. Спасявате хора, без те дори да разберат. Спрели сте войни, потопили сте пирати, премахнали сте бесове, избили сте сам разбойнически чети. Всичко това — без самохвалство или дори молба за помощ. Вие наистина сте Този, който се бие пред нас — каза Железни. — Промахос.

Гавин помълча малко.

— Днес бяхме промахоси заедно.

— Спектърът ви удостои с тази титла преди много време и след това ви я отнеха. Могат да ви отнемат титлата, милорд, но не могат да ви вземат името. Ние черногвардейците знаем за тайните имена. Знаем как да назоваваме нещо такова, каквото е. Вие, лорд Призма, сте промахос.

— Промахос — повториха тихо петимата черногвардейци.

— Промахос — повтори Железни и запечата името. — Благодаря ви, промахос. За всичко, което сте направили, а аз не съм знаел. За цената, която сте платили и която не мога да разбера. За това, че правите неща, които други не биха могли или не биха направили. Благодаря ви. И знайте едно. Черната гвардия е създадена с двойна цел: да пази Призмата и да пази от него. Вие винаги сте изпитвали недоверие към нас заради второто, и с основание. Но днес ви заявявам, че докато дишам, Черната гвардия никога няма да се обърне срещу вас. Чест е да ви служим, промахос, и ще служим, кръв и кост.

— Кръв и кост — казаха в хор черногвардейците.

— Кръв и кост — повтори Железни като клетва.

Гавин извърна очи и отрони, много тихо:

— Не съм мъжът, който мислите, че съм.

— Не сте ли мъжът, комуто служих през последните десет години? — попита Железни.

— Съм.

— Тогава може би не сте мъжът, който мислите, че сте.

Зъбите на Гавин блеснаха в широка усмивка и той отново стана старият Гавин.

— Имаш упорита жилка, цяла левга широка, а?

— И две левги дълбока — каза командир Железни. — И не го забравяйте. — Стана и се обърна към черногвардейците: — Е, мързеливци, размърдайте се! Да се връщаме у дома. Утре го правим отново.

— Разузнаването ви е провал — каза Гавин на генералите в каютата. — Техният план — първият им план поне — е прост. Спират корабите ни преди да можем да стигнем там. Без нашите войски и продоволствие Ру ще падне за няколко дни. Не се подготвихте за морско сражение. Ние имаме десетина бойни кораба. Те имат петдесет.

— Изобретил си някакви нови начини на пътуване — каза Андрос Гайл. Заради него помещението бе окъпано в синя светлина. — Така разузнаваш. Кажи ни за това.

Гавин го пренебрегна и излезе, за да отдъхне малко преди битката.

Събуди се преди разсъмване и започна да се смее тихо. Облече се в тъмното и върза назад черната си коса. Вратата се разтресе на пантите от силно тропане.

— Командире — каза Гавин.

Двамата излязоха на палубата, където черногвардейците проверяваха снаряжението си; някои тихо се шегуваха, други правеха сутрешната ка , всичко, което да отпусне нервите им пред битката. Предния ден бяха потопили най-големия кораб във флотата на Цветния принц, но бяха професионалисти. Знаеха, че не са непобедими. Че оловното топче на мускета не се интересува дали е изстреляно от човек на голям кораб, или от идиот в плоскодънна лодка. Че всеки може да умре, по всяко време.

Кип стоеше с тях, натегнат като струна.

— Няма да тръгна с вас днес — каза Гавин на Железни. Не си направи труда да сниши глас. Нека черногвардейците да чуят. Молеше ги да изложат на риск живота си. — Имам друга работа, която би могла да ни даде нищожен шанс за победа. Може би не, но си струва да се опита.

— Мога ли да пратя някого с вас? — попита Железни.

— Не и за това. Няма да съм в опасност обаче. Не физическа опасност поне.

— Кип? — попита Железни.

Гавин се обърна и погледна момчето, което подслушваше и не си правеше много труд да го крие.

— Кип, не можеш да дойдеш с мен. Не и за това. Можеш да премислиш дали искаш да отидеш с черногвардейците да потопяваш кораби.

— Ще воювам, сър.

„Да, ще воювам.“

— Върховен лорд Призма? — обади се един набит черногвардеец, оранжево-жълтият бихром Малкия Свирач. Гавин му кимна да продължи. — Ще погледнете ли едно устройство, което измислихме?

Гавин ги последва до купа с оръжия и муниции. Някой беше изобретил големи дискове, по-големи от щит, с пусков механизъм на граната. Отначало Гавин не разбра идеята.

Малкия Свирач избута напред една дребничка жена и каза:

— Нера го измисли.

Не беше дори от черногвардейците, излезли с тях предния ден. Наложи й се два пъти да се покашля, преди да може да заговори: