Брент Уикс - Заслепяващият нож

— От разказите, които чух, разбирам, че най-голямото предимство, което имаме, е, че можем да се доближим бързо. — Показа му как дискът има зъбци и червен луксин отдолу. — Водачът докарва морската колесница плътно до кораба и стрелецът плесва това на корпуса.

Гавин си пое дъх. Беше гениално в простотата си. Но имаше недостатъци. Дискът можеше да се втвърди отзад така, че повечето взривна сила да отиде в корпуса. А толкова къс фитил беше доста нежелателен при толкова мощен взрив. Освен това на диска му трябваше шрапнел. Червеното на гърба пък трябваше да се покрие с тънък слой жълто, за да може да се обели точно преди поставянето, така че червеното да не загуби своята лепкавост. След това морските колесници трябваше да… Умът му заработи бързо.

Започна да вика за нещата, които му трябваха, и черногвардейците му ги доставяха усърдно. След това Гавин направи два различни модела — един по-лек и един по-тежък. Надигна ги в ръцете си. По-тежкият имаше повече взривна мощ, но мощта не върши работа, ако не можеш да я поставиш където трябва. Подаде им ги да преценят.

— По-тежкият — казаха черногвардейците.

След това Гавин им даде указания и те се строиха в редица. Започнаха да копират задната плоча и да пълнят резервоара наполовина с пирони и куршуми, и да оформят куките. Гавин направи фитилите и жълто-червената луксинова смес за пълнене на резервоара. Двама червени положиха подходящото количество лепкаво червено на гърбовете, а друг притеглящ постави тънък слой мазно оранжево върху това. Накрая Гавин го покри с тънка плоскост от жълто.

— Корпусоразбивач — каза Гавин, докато проверяваше да се увери, че фитилите са нагласени правилно. След това слезе по въжената стълба на морските колесници и притегли място за струпване на корпусоразбивачите плюс допълнителна опора за черногвардееца, който щеше да ги поставя, за да не се катурне от колесницата си. Беше заменил унищожените предния ден морски колесници и дори беше притеглил още няколко. Днес петдесет черногвардейци щяха да могат да тръгнат едновременно.

— Браво, Нера — каза Гавин. Жената изглеждаше смутена. — Спаси живота на много наши хора днес.

— Но, милорд, вие направихте диска сто пъти по-добър.

— Значи и аз съм спасил няколко живота — отвърна Гавин. — Екип сме, нали? — Усмихна й се, а тя се изчерви.

Гавин се качи на своята морска колесница. Беше леко модифицирана спрямо предишните версии. Поредният експеримент. Винаги експериментираше. Един млад черногвардеец стоеше там, за да държи лодката стабилно, когато Гавин я отвърза. Беше Гавин Грейлинг.

Сякаш чук удари Гавин в гърдите. Погледна в очите младежа, който бе излъгал, за да спаси живота му, и каза тихо:

— Ще се постарая да съм достоен за това.

Младият мъж не отвърна нищо. Лицето му не издаде нищо.

Гавин си помисли дали да даде още заповеди и съвети на командир Железни, но пък той си знаеше работата. Щеше да нанесе максимални щети с минимални загуби. Нямаше нужда Гавин да му казва как да го направи. Тъй че тръгна.

Морето днес бе много по-спокойно от предния ден. Това само по себе си вероятно щеше да спаси повече черногвардейци от изобретението на Нера и Гавин.

За него самия не означаваше кой знае какво, освен че бе донякъде по-гладко и той щеше да пътува по-бързо.

Слънцето беше минало зенита, когато Гавин обърна плъзгуна и навлезе в залива на Острова на ясновидците. Видя, че вълноломът, който бе вдигнал, е в чудесно състояние и че в залива са излезли десетки рибарски лодки. Хората му махаха и го поздравяваха като завръщащ се герой. На брега вече имаше малко градче, джунглата беше изтласкана назад и покрай временните колиби се строяха стабилни сгради. Имаше дори ферми.

Промяната беше голяма. Гавин не беше много сигурен защо се изненада, но се изненада. Бяха складирали десетките хиляди жълти тухли, които бе направил, и явно ги използваха добре. Петдесет хиляди души с ясна цел, с добро водачество и с всичките им нужни сечива можеха да свършат много работа дори за кратко време. Това, което не го изненада, беше, че Третото око го чака на пясъчния бряг.

Да си ясновидец сигурно беше доста удобно.

Точно затова беше дошъл. Не можеше да повярва, че не се беше сетил веднага. Отиваше на битка и беше прекарал — може би похабил беше по-точно — няколко дни в оглеждане на позициите на противника. Макар че познаваше ясновидка. Истинска ясновидка, която не обличаше това, което вижда, в мистичен жаргон и смътни фрази.