Брент Уикс - Заслепяващият нож

Което означаваше, че няколко десетки малки летящи бомби кръжат около големия кораб… малки, интелигентни бомби.

Интелигентни колкото гълъби поне.

И ако това не беше съвсем ужасяващо, то гледката как няколко от тях връхлетяха върху екип черногвардейци, забавили се да хвърлят граната в един оръдеен отвор, беше. След секунда и водачът, и стрелецът бяха разкъсани от взривовете. Гранатата, която бе хвърлила жената, отскочи от предпазната стена, падна във водата и избухна безвредно.

„Гаргантюа“ беше плаващ замък. Пожарите не се разрастваха. Беше непобедим.

— Стебла — каза Гавин на Железни.

Големият мъж, изглежда, знаеше какво има предвид Призмата, защото взе стеблото на Гавин и започна да тласка плъзгуна сам.

— Кип, дръж ме за глезените. Здраво.

Гавин вече заплиташе нещо между ръцете си. Кип буквално се гмурна към краката му. Мигновено подчинение. След това проследи погледа на Гавин.

Цялото ято останали железни клюнове летеше право към тях. След като караше само Железни, птиците ги настигаха бързо.

Гавин не приключи работата си, докато първата птица не се оказа буквално на ръка разстояние. В този момент разпери ръце и от тях се изпъна мрежа от жълт луксин, която погълна всички птици. След това Гавин дръпна рязко ръцете си надолу и едва не се издърпа от хватката на Кип. Но напрежението продължи едва секунда.

Не съществуваше такова нещо като действие от разстояние с луксин. За да хвърлиш нещо, трябваше да го хвърлиш, за да плеснеш нещо на една палуба, трябваше да го шибнеш долу. Гавин беше направил луксина на лост и беше запокитил цялата мрежа с птиците на палубата на „Гаргантюа“.

Където те се взривиха. Кип видя горната половина на човек с шлем — направо изхвърча от палубата.

Гавин се надигна и отново зае мястото си, а Кип видя как един оранжев притеглящ надникна от палубата и плисна надолу по корпуса луксин, за да потуши пламъците.

Железни също го видя и заби в черепа му син шип. Мъжът се претърколи през перилото и цопна в морето.

— Организират се в мускетни екипи — каза Железни.

И ефектът бе почти незабавен. Мъжете на палубата бяха започнали да поставят най-добрите си стрелци отпред, докато по-задните презареждаха и им подаваха готови мускети, защото и бързината, и точността на огъня нараснаха.

Водачката на морска колесница точно зад тях рухна и завъртя диво тръбите на една страна. Колесницата й подскочи и изхвърли стрелеца й в морето.

— Гвардеец зад борда! — извика Кип.

Реакцията на Железни и Гавин бе мигновена. Набрали скорост, те завиха рязко надясно. Плъзгунът подскочи преди да удари следващата вълна.

И тримата едва не бяха откъснати от борда от внезапната смяна на посоката, но нито Гавин, нито Железни забавиха. Измъкнаха от коланите си гранати и ги метнаха във високи дъги. След това — по още една.

— Подчервено по всички мускети, които видиш, Кип! — извика Гавин.

Понесоха се бързо към младия мъж във водата.

— Държа стеблата — каза Гавин.

Летяха право към черногвардееца. Кип си помисли, че се приближават твърде опасно, но щом скочиха над поредната вълна, Гавин леко зави и цопнаха само на стъпка от черногвардееца. Железни се пресегна и измъкна мъжа от водата.

Кип не беше видял какъв ефект имаха гранатите на палубата, но мускетният огън се бе разредил. След това видя, че едно от въртящите се оръдия на долната палуба се обръща към тях.

Другите черногвардейци се бяха струпали около тях и пръскаха червен луксин във всички посоки, жълтите мятаха святкащи кълба, за да заслепяват и разсейват, но самият им брой, както се бяха струпали в един сектор, бе достатъчен, за да подтикне топчиите да обърнат големите оръдия.

Гневните крясъци, яростните викове, стоновете на ранените и припрените викове на раздаващите заповеди, пукотът на огнените кълба и трясъкът на далечни мускети, и грохотът на оръдия, и свисъкът на снаряди, и хрущенето на раздрани платна, и плясъкът на вълните, и воят на вятъра, и стоновете на издъхващите, и крясъците на бесовете заглъхнаха, станаха далечни, приглушени. Кип можеше да чуе само бавното глухо туптене на сърцето си, нелепо бавно, а около и под това — тихо издихание, като на пясъчен бряг при отлив. За миг имаше безумното чувство, че чува как слънчевата светлина докосва вълните.

Видя как една от черногвардейките изпъна лъка си, тетивата докосна бузата й и стрелата излетя в същия миг, в който куршум откъсна челюстта й.

Глухо туптене. Светът изглеждаше свръхреален. Кип осъзна, че вижда целия спектър наведнъж. Виждаше десетки оръдия. Плъзгунът бе застанал успоредно на широката страна на „Гаргантюа“ и той можеше да види сиянието на хора по палубите, блясъците на запалители и бавно горящи фитили. Виждаше лъскавината на метал по буретата с барут зад отворените оръдейни амбразури, виждаше всичко съвсем ясно през дима.