Брент Уикс - Заслепяващият нож

Цветния принц извади пистолет и застреля Джерош Зеления между очите.

Плисна кръв, разпръсна се и поръси земята по-бавно от бучките червено-сиво мозъчно вещество, изхвърлено от костеливия му дом от късчето олово. Тялото на Джерош Зеления падна назад и се затъркаля надолу по голата скала. Лагерът изведнъж затихна. С все още димящ пистолет, Принцът върза на врата на Дервани тънка каишка с черен скъпоценен камък. След това го подкани с жест да стане.

Притеглящият се изправи и си тръгна без думи.

— Смешното е, че още не мога да кажа кой от онези двамата е по-безмозъчен — каза Зимун.

Тя го погледна, както бе обладана от въздействието на свръхвиолета — дори не беше забелязала, че го е притеглила отново, но вече й беше като приятел — и осъзна, че момчето не е просто коравосърдечно и грубо. Беше изплашено. Представяше си, че собственият му мозък цапа скалите.

Той я погледна и Лив видя в очите му, че се бои и от нея. Уморяваше се от нея, но не от досада или от липса на ентусиазъм под одеялата. Не искаше да има равен до себе си. Искаше да бъде обожаван. Зимун беше много по-опасен, отколкото бе осъзнавала. Трябваше да се отърве от него, но внимателно, умно, така, че да помисли, че е негова идея.

— Не знам как го правиш — каза тя. Спря свръхвиолета. Той понякога можеше да разбере, че притегля, по гласа й. — Не знам как можеш да видиш това и да не се уплашиш. — Потръпването й не беше съвсем фалшиво. Не беше и тръпка на страст, каквото се надяваше да си помисли той. Очите й се взряха в неговите. Лив облиза устни и промълви тихо: — Заведи ме в палатката ни. Веднага.

Големите оръдия на горната палуба на „Гаргантюа“ блъвнаха пламък и дим, гледката с адския им дар надбяга звука на изстрелите. Два стълба вода на петдесет разтега пред плъзгуна издадоха пропуска миг преди оръдейният рев да издаде, че изобщо се е стреляло.

Едно от оръдията на втората палуба стреля след тях и Гавин извика:

— Сега!

Всички черногвардейци се бяха разделили на двойки — един на стеблата и един стрелец. Стрелецът на всеки екип държеше въже и всички ги задърпаха, първо външните екипи.

Преди Кип да е разбрал какво става, плъзгунът се разпадна и всеки от екипите изведнъж се оказа освободен, с по един водач и един стрелец; морските колесници се отделиха плавно от плъзгуна. Две, четири, шест — отделиха се и Гавин, Железни и Кип останаха на вече много по-малкия плъзгун в центъра.

Водата около тях закипя и Кип отново чу оръдейния рев. След това светът сякаш се превърна в огън и дим. „Гаргантюа“ се извисяваше все по-голям и по-голям, а седемте плъзгуна пореха водата със съвършено изящество, нито един толкова близо до друг, че да може оръдеен снаряд да порази и двата.

Морето днес беше бурно и Кип се радваше, че баща му е направил двете подпори зад гърба му, за да не се катурне от кърмата, както и дръжките, за да може да се хване. Видя, че палубата на „Гаргантюа“ е открита, противно на очакваното от Гавин, но след това само за секунди разшеталите се моряци спуснаха големи дървени прегради. Гледани в подчервено през очилата му, мъжете сияеха като огрени отвътре, ясно видими въпреки преградите.

Плъзгунът зави рязко наляво и Кип едва се задържа. Не видя никаква опасност, но реши, че докато оглежда големия кораб и се опитва да засече по-далечни заплахи, трябва да уподоби стойката на баща си и на Железни. И двамата стояха разкрачени, с присвити колене и приведени напред.

Големият рул на „Гаргантюа“ се завъртя и огромният тежък кораб с изпънати платна започна да завива. Кип видя как по борда се отвориха оръдейните амбразури, поне на три различни нива. Не всички наведнъж, но всеки екип беше готов.

Имаше наистина много оръдия.

От най-близкото вранско гнездо излетя на дъга топка син луксин.

— Притеглящ! Първо вранско гнездо! — извика Кип.

Луксиновото кълбо се разцепи във въздуха и се възпламени.

Падна във водата само на десетина стъпки от десния борд, в пелена от огън… и заплува; пламъците бяха високи две стъпки.

Първата морска колесница зави рязко ляво на борд и едва не се размаза в корпуса на „Гаргантюа“. Следващите сигурно не бяха видели огъня сред водните грамади, но същите тези вълни и дирята след „Гаргантюа“ оформиха рампа, която изхвърли колесницата във въздуха и почти над огъня.

Гавин и Железни заобиколиха горящата ивица и отново се приближиха към кораба.

— Мускетар! Трето… четвърто вранско гнездо! — викна Кип. Не можеше дори да изреве предупрежденията си както трябва.