Брент Уикс - Заслепяващият нож

На високия мостик няколко мъже обслужваха оръдия на въртящи се платформи. Трябваше да се прицелват между решетките на стената, но като че ли не им беше особено трудно. Кип хвърли по тях подчервено — представа нямаше дали изобщо улучи нещо, — а после залегна, понеже едно от големите оръдия гръмна едва на няколко стъпки от главата му, докато плъзгунът се изравняваше с кораба. Светът изчезна, щом оръдията зареваха и от гърлата им блъвнаха облаци черен дим.

Гледан през подчервените лещи, светът беше насечен на блясъци от гърмящите оръдия, остри езици на храчещи мускети, приглушени изригвания на гранати и призрачни сенки на хора.

След това излязоха от дима. Мигновено завиха наляво, в самата сянка на носовата платформа. Гавин и Железни метнаха гранати на палубата горе. На Гавин беше загърната в червен луксин и залепна. На Железни беше с шипове и се закачи. Двата едновременни взрива и дъжд от парчета дърво и пламъци възвестиха успеха им. Никое от оръдията на левия борд на „Гаргантюа“ не беше стреляло, така че Кип можеше отново да вижда ясно.

По главното платно плъзнаха пламъци… и веднага бяха потушени с пръски оранжев луксин. Няколко от въжетата бяха срязани успешно, но тези, които само се бяха запалили, също бяха спасени.

— Дръж се! — извика Гавин.

Плъзгунът завъртя рязко на десен борд, за да се отдели малко, и точно когато се надигнаха от пропада между вълните, Гавин изстреля огромно кълбо пламтящ червен луксин към първото вранско гнездо. Притеглящият го видя и се опита да го отбие настрани, но кълбото просто се пръсна и потопи и него, и вранското гнездо в пламъци.

Но Кип едва успя да види това, защото откатът от хвърлянето на нещо толкова масивно точно когато излетяха във въздуха отхвърли силно плъзгуна настрани и ако не бяха ударили гребена на поредната вълна, вероятно щяха да се преобърнат.

Вместо това просто забавиха и понеже Железни и Гавин бяха изхвърлени за миг от стеблата, плъзгунът заподскача над вълните. Кип видя как двама мъже насочват подвижни оръдия към тях, трети, обгърнат от пламъци, се прекатури от вранското гнездо и се оплете във въжетата, докато падаше с крясъци.

След това, щом четири от морските колесници се струпаха около Призмата, топчиите изчезнаха сред дъжд от огън и взрив от жълта светлина.

Оръдията на левия борд започнаха да стрелят и Кип видя как една черногвардейка на най-близката колесница просто изчезна. Защитната стена гореше и моряците и войниците над тях се мъчеха да я избутат през борда. Един от черногвардейците беше дръпнал черта от червен луксин по цялата дължина на корпуса на „Гаргантюа“ и когато оръдията загърмяха, той се запали.

След секунди Гавин и Железни отново бяха подкарали плъзгуна на скорост. Покрай тях свистяха куршуми.

— Птици! — извика Кип, щом ято гълъби изригна от палубата на „Гаргантюа“. „Гълъби?“

— Железни клюнове! — изрева един от черногвардейците.

Кип загуби от поглед птиците и самия кораб, щом плъзгунът заподскача насам-натам, за да ги избегне. Помисли си, че ще му прилошее от рязкото подскачане.

„Морска болест ли ще хвана сега? В разгара на битката?“

Двама от водачите на морските колесници, които бяха загубили стрелците си, бяха излезли извън обхвата на оръдията. Изоставиха едната колесница и дръпнаха въже, което накара луксина да се разпадне по шевовете. Гавин не искаше тайната за правенето на колесниците да попадне във вражески ръце. Но отвъд тях Кип видя приближаваща се галера, с три реда гребла, които я движеха бързо.

— Идва галера — извика Кип. Вдигна бинокъла и едва не повърна, щом лещите увеличиха многократно прииждащата вълна.

— Без флаг.

Гавин погледна и каза:

— Вероятно пирати, търсещи лесна плячка, не са на Векио. Дръж я под око.

После отново влязоха в боя. Излязоха откъм кърмата и покрай левия борд и видяха как взрив издуха едно от оръдията на най-ниската палуба във водата сред дъжд от дървени парчета, огън и дим. Един от черногвардейците — на Кип му се стори, че е Круксър — извика въодушевено.

Миг след това Кип видя как един от гълъбите пикира към Круксър, право към гърдите му, и удари.

Круксър плесна птицата от гърдите си. Тя падна във водата и след по-малко от секунда избухна.

Тогава Кип разбра. Също като адските хрътки, за които им беше разправял треньор Фиск, тези птици бяха естествени, но бяха наситени с волята на притеглящ да правят едно: да атакуват черногвардейци. А в този случай бяха снаряжени с малки гранати.