Брент Уикс - Заслепяващият нож

— Сега… Работата.

— Изглеждате уморена, господарке — каза Карис. — А аз трябва да разпитам тези младежи. Те бяха дежурни, когато…

— Знам. Защо според теб ги взех с мен? — попита Бялата.

Карис смръщи чело.

— Спектърът обяви война — каза Бялата. — Тази нощ гласувахме за събирането на сили.

— Моля? — каза Карис.

— Кървавата гора и Рутгар вече са мобилизирали армиите си и те съвсем скоро ще са тук. Знаеха, че това предстои, още когато Аташ беше нападнат. Но се опасявам, че никой друг няма да може да вкара войските си в боя, преди да бъде решена съдбата на Ру. Андрос Гайл ще отговаря за приноса на Хромария и ще ръководи пълководците на Кървавата гора и Рутгар.

— Значи няма да има промахос? — попита Карис. — А как лорд Гайл ще…

— Нещата са каквито са — каза Бялата. — Направиха го умно, докато Гавин не можеше да бъде открит, тъй че той и новата му сатрапия нямаха глас. Предложенията бяха насочени с типичното умение на Андрос. Той разбира от парламентарно маневриране. Беше или война при негови условия, или да позволим Ру да падне. Искаше да бъде обявен за промахос и трябваше да смятаме за победа това, че го спряхме. Подозирам, че не беше очаквал да го получи, но това е резултатът. Мобилизацията ще започне тази сутрин.

Карис отвори уста, но нямаше какво да каже.

— Сега — каза Бялата и се обърна към братята Грейлинг, — кажете ми какво стана снощи в покоите на Призмата.

Джил, по-големият брат, се покашля и хвърли поглед към Карис.

— Не я щади — каза Бялата. — Тя сигурно знае истината.

— Да, върховна лейди. Мм, двамата с Гавин бяхме назначени снощи за охрана. В недостиг сме за дежурствата и въпреки че сме млади, по коридора имаше по-опитни черногвардейци, които пазеха вашите покои, и при асансьора, тъй че беше разрешено. Призмата дойде час преди полунощ. Поздрави ни и се пошегува с нас…

— Типично — измърмори Карис. — Да очарова свежата кръв.

Гавин Грейлинг извърна очи.

— Не знам за това. Все едно, той каза нещо за… мм, че е имал дълго пътуване с жена, която иска и която не може да има. — Облиза устни, като старателно избягваше да погледне Карис. — И попита за стайната си робиня. Двамата с Джил си говорихме за това тази сутрин и не можахме да си спомним точно какво каза.

— И в какъв смисъл го изтълкувахте? — попита Бялата.

Гавин се покашля отново и запристъпва нервно от крак на крак.

— Че, ъъ, няма да е против малко, ъъ, близост. Тъй че когато се появи онова момиче, Ана, помислихме, че той я е повикал. Тя определено се държеше така. Черногвардейците при асансьора казаха, че чули от нея, че вие сте я пратили, господарке.

— Значи е излъгала. Не й е за първи път — каза Бялата. — Продължавай.

— Пуснахме я. Помислихме, че може да е обич…

— Мислите ви по въпроса не ме интересуват — прекъсна го Бялата. — Какво точно се случи?

Гавин Грейлинг отново се размърда смутено и хвърли поглед към Карис.

— Не беше вътре и пет минути, когато дойде стражеви капитан Белодъб. Каза, че имала важна работа. Ние, ъъ, опитахме се да я разубедим, но тя, изглежда, бързаше, като че ли не искаше да я видят в коридора…

— Кажете цялата истина, кучи синове — рече Карис възможно най-спокойно.

— Носеше грим и парфюм. Косата й беше направена, не знам, красива. Като жена, която идва за, ъъ… — Гавин погледна брат си.

— Любовна среща — каза Джил.

Гавин запристъпва от крак на крак.

— Върни се откъдето тя влезе — каза Бялата.

— Когато отворихме вратата, се разбра, че Призмата е бил… ъъ… събуден от ласките на Ана. И че стражеви капитан Белодъб е изненадана от това. Стражеви капитан Белодъб побягна, а върховен лукслорд Призмата извика след нея. Изглеждаше слисан. Затича след стражеви капитан Белодъб и стигна до асансьора, за да я последва, преди да успеем да го догоним. Не знаехме какво да направим, тъй че се върнахме на поста си, а той се върна няколко минути след това.

Оролам! Стомахът на Карис се преобърна.

— Беше разгневен на момичето, Ана. Ние, мм, я видяхме, когато той влезе вътре, и тя като че ли си мислеше, че ще продължат откъдето са прекъснали, но на него тия вече не му минаваха. Завика й…

— Какво каза? — попита Бялата.

Гавин не поглеждаше към Карис.

— Каза, че Ана му е струвала жената, която обича. Че помислил, че е била Карис… ъъ, стражеви капитан Белодъб… и че нямало да докосне Ана, ако бил знаел коя е. Че тя го отвращава. Ана пък каза, мм, грозни неща за стражеви капитан Белодъб и лорд Призмата я изблъска на терасата.