Брент Уикс - Заслепяващият нож

— Казахте, че имате нещо за мен, принце? — попита Лив.

— Писмо — отвърна той. — И преди да си попитала, разбира се, че го прочетох.

Махна с ръка и един стюард й поднесе писмо. Лив позна почерка. Полазиха я тръпки. Беше от баща й.

— Време е да решиш коя си и коя ще бъдеш, Аливиана Данавис — каза Цветния принц.

Инженерите започнаха да повдигат голямата противотежест във въздуха — набиваха дълги греди в дървеното съоръжение и го затягаха надолу със скърцане. Противотежестта се извиси бавно към наближаващото зенита слънце.

Лив махна счупения печат и отвори писмото:

Моя прескъпа Аливиана, светлина на очите ми…

Сълзите бликнаха в очите й само като видя почерка на баща си. Когато Кип й беше казал, че Корван е мъртъв, светът й беше свършил. Издиша бавно и примигна.

Тълпата изпадаше ту в радостна възбуда, ту в тревожно очакване. Оръдията можеше да открият огън всеки момент и да посеят смърт навсякъде, или портите можеше да се отворят в знак на капитулация, или за щурм, или пък можеше да не се случи нищо. Мъже се смееха твърде шумно. Някои правеха облози. Лив чуваше тихия плач на жените, подредени в колона, за да бъдат хвърлени през стените. Тих само защото се мъчеха да не разтревожат децата, които все още нямаха представа какво става.

Продължи да чете:

Дъще, моля те, върни се у дома. Не знам дали си мислиш, че съм отстъпил от клетвите си. Не съм. Не мога да ти кажа повече в едно писмо, което може да бъде прихванато, но ще ти кажа, когато се върнеш.

Това, което казваше, беше вярно, но беше и дразнещо също така. Тя беше с него тогава. Беше го питала… а той не искаше да й каже какво прави. А сега бе решил да го направи? Сега, когато тя вече не беше под властта му.

Със скърцане на дърво, с опъване на въжета, огромната противотежест на требушета се извиси пред слънцето. Инженерите не спряха работата си обаче. Разтичаха се да проверят как механизмът им издържа напрежението, да приготвят коша за жената, да предупредят хората пред и зад требушета да се отдръпнат.

Най-сетне главният инженер дойде при Цветния принц.

— Готови сме, сър. Да зареждаме ли товара?

Товарът. Странно безлична дума. Принцът кимна.

Изведоха напред една по-стара жена. В очите й имаше сълзи, но вече не плачеше. Лив забеляза, че облеклото й е било богато и че кожата й е бяла, кожа на жена, която никога през живота си не е работила на открито. Леко къдрава побеляла коса, кафяви очи. От всички хора, които се бяха вторачили в нея, тя забеляза Лив и я погледна в очите.

— Това е блъф, нали? — попита старата жена. — Или се самозалъгвам?

Лив извърна очи. „Повярвай ми“, беше написал баща й. Не беше ли това друг начин да кажеш: „Предай се“?

Жената се остави да я свият в мрежата, покорна и безсилна.

— Положете главата си на въжетата — каза главният инженер. — Отпуснете се.

„Отпуснете се. Опитваме се да си спечелим чиповете, милейди.“

— Готови сме — каза главният инженер на Цветния принц.

Принцът махна на Лив да излезе напред. В очите му закръжи червено, после синьо, после пак червено.

— Кажи ми, Лив. Трябва ли да изчакам до пладне, или да им покажа какво означава да ме разгневят?

Оставаше по-малко от минута до пладне. Лив веднага разбра, че отчасти му се иска да накаже града за това, че му се е опълчил. Искаше да ги накара да си платят и се боеше, че ще се предадат твърде рано. Не беше довършила писмото. Кой знае защо си помисли, че това е важно.

— Може да втвърдите решимостта им, ако сметнат, че не сте честен. Вие определихте крайния срок и последствията. Нека да е тяхна вината, ако тази жена умре.

По някаква причина трябваше да дочете писмото преди жената да умре.

Цветния принц се отпусна.

— Да, да, разбира се. Би било грешка, ако мигна пръв. — Очите му се изпълниха с оранж и изведнъж й се стори, че изпитва наслада от напрежението, което бе предизвикал.

Лив осъзна, че е права. Беше я попитал за мнение, защото мнението й беше ценно. Тя… тя беше достатъчно умна, достатъчно силна, за да се разчита на нея. Не беше дете.

Зачете отново:

Ливи, не знам какви лъжи са ти казали, но си се присъединила към чудовища. Ако останеш с тях, самата ти ще се превърнеш в чудовище. Нашия дом го няма, но се върни у дома, Ливи. Каквото и да се е случило. Каквото и да си направила.

„Върни се у дома и признай, че си сгрешила. Ще те увия във всички стари правила, които разбираш. Ще те загърна отново в детството. И ще ти е топло и сигурно.“

— Чудовищно е, нали? — каза й тихо Цветния принц. Не извърна поглед от градската порта.