Брент Уикс - Заслепяващият нож

Втората жена пищя през цялото време, докато я извеждаха напред, пищеше толкова силно, че Лив бе сигурна, че я чуват от стените. Цветния принц каза на хората си да не й запушват устата. Когато крайниците й се оплетоха във въжетата на коша, инженерите отначало се затрудниха. При невероятните приложени сили жената все пак щеше да изхвърчи от коша, но те можеше сериозно да объркат разстоянието и траекторията, при което отново щяха да се провалят.

Решиха проблема, като я издърпаха от коша и счупиха китките й с камък. После счупиха и лактите й — за всеки случай. Тя пищеше и пищеше и на Лив й се дощя най-после да си затвори устата и просто да умре.

Но Цветния принц изчака да изтекат петнайсетте минути и когато се изсипа и последното зрънце пясък, каза:

— Стреляй.

Грохотът на падащата противотежест и свистенето на дългия лост, изхвърлил коша напред, заглушиха писъците на жената. Но после отново чуха писъка й във въздуха.

Честно казано, тази жена имаше повече време за писъци. Инженерите бяха изместили освобождаващия клин и жената излетя високо във въздуха и на стотици разкрачи навътре в града.

Тълпата завика възторжено, макар някои да изглеждаха малко разочаровани, че не видяха кончината й толкова зрелищно като на първата.

На Цветния принц, изглежда, му беше омръзнало. Върна се в палатката си, като предаде командването на един от сините си фаворити, Рамия Корфу. Лив пак погледна писмото в ръката си. Нямаше нищо повече. Препрочитането му не променяше нищо. Нямаше никакви скрити послания.

Два часа и седем трупа по-късно портите се отвориха и четиристотин и петдесет луксиати с черни халати бяха изкарани навън под стража. Мъжете на Цветния принц посрещнаха стражите в самата сянка на крепостните стени. Военният съветник на принца беше напомнил, че обсадените може да са облекли бойци в халати на луксиати и да направят опит за покушение, когато се доближат до Цветния принц.

Но стотиците луксиати кротко приеха смяната на охраната, приеха да ги претърсят за оръжия и закрачиха доброволно към Цветния принц.

Странно, помисли си Лив. Самоубийствено. Да използват свободата си, за да изгубят свободата си. Да предадат властта си. Безумно. Погледна отново писмото.

Цветния принц посрещна луксиатите лично. Беше яхнал възхитителния си бял жребец, Утринна звезда.

— Виж ти, Нета Делусия. Представа нямах, че си облякла черния халат — каза Цветния принц на една от жените в първия ред. — Предаността ти, макар и заблудена, е… освежаваща.

Нета Делусия беше майката на града, за която принцът бе казал, че ще оглави съпротивата. Тъй че явно младият корехидор в края на краищата беше успял.

Нета плю в краката на принца.

— Ти го подкупи. Онзи малък страхливец. Онзи малък изменник. Знаех си, че ще го направиш.

— Знаех, че ти си единствената, която има шанс да го спре — каза Койос. — Е, как спечели той? Просто с късмет?

— Удари половин час преди хората ми да го хванат и да го отведат в тъмницата.

— Една умна жена, готова да прави каквото трябва, няма да ми е излишна — каза принцът.

Нета сякаш не можеше да повярва, че й дават втори шанс, и падна на колене, без да обръща внимание на всички осъдени мъже, които я гледаха.

— Милорд, ще съм щастлива да… ще се радвам и за мен ще е чест да ви служа.

— Е, кой е изменникът сега? — попита Цветния принц. И й обърна гръб.

— Но, милорд! Казахте, че имате нужда от мен! — изкрещя тя зад него.

— Стига — отсече принцът.

— Милорд! Милорд! Моля ви!

— Накарайте я да замълчи.

Един войник пристъпи напред и й преряза гърлото. Тя се свлече, изпружи крака и издиша хрипливо последния си дъх.

Лив усети, че й прилошава, и притегли свръхвиолет, за да се овладее.

— Нямах предвид да я убиеш! — каза принцът. — Аз… няма значение. Тя не заслужаваше да е с тези слуги на Оролам. — Повиши глас: — Луксиати, ненавиждам всичко, което обичате, и мразя онова, което причинихте на Седемте сатрапии. Но се възхищавам на вашия кураж. Вашата смърт ще спаси хиляди от двете страни. Умрете доблестно.

Обърна се към войниците, които ги пазеха, и нареди:

— Вържете ги за ръцете и краката. Всички.

Някои захлипаха, но никой не оказа съпротива, никой не изпищя. След това, докато стотиците войници прииждаха с въжета и връзваха несъпротивляващите се луксиати, Цветния принц се обърна към събралите се хора.

— Мои братя и сестри, днес е първият ден на един нов ред! — Прекъснаха го възторжени възгласи и се наложи да изчака, докато затихнат. — Днес правим първите си стъпки извън мрака. — Нови викове. Ако не друго, в очите на Лив Койос изглеждаше раздразнен, че не може да довърши. Осъзна, че не беше говорил много често на толкова големи групи. Особено на такива огромни тълпи, ентусиазирани от победата и кръвопролитието. — Бяхме държани оковани от Хромария и неговите луксиати. Ще го търпим ли повече?