Брент Уикс - Заслепяващият нож

— Разбира се, би могъл да му изтръгнеш ноктите просто като си сложиш отново проклетата шапка. Обясняваш на всеки, който попита, че си я махнал в траур за загубата си, което е вярно. Отчасти. Но няма да го направиш.

— Да си мъж означава да събереш това, което трябва да си, и това, което си. Заблудата е мрак.

— А не е ли накарал самият Оролам света да се върти, тъй че да има време и за светлина. И за мрак? По-голямата светлина и нейното нощно огледало не греят над цялата земя постоянно.

— Това общо взето се разбира като позволяване на морални изключения от правилото в случай на война — каза Железни малко сковано.

— Смяташ ли, че не си бил във война през тези шестнайсет години? — попита кротко Бялата.

— Да си Бял означава ли, че можеш да определяш войната като всичко, което искаш тя да бъде?

— Срещал си Корван Данавис, нали? — попита тя. — О, да, разбира се, в Гаристън. Той казва: „Не всички акули и демони плуват в моретата на Зури“.

— Затънали сте в метафори, госпожо. Аз съм прост човек.

— Простотата си има своя сила, Хардун. Както добре знаеш. Е, да. Да, да съм Бяла означава, че аз решавам какво е война. И кога да я застраша. — Усмихна се.

Железни изчака.

— Както знаеш, аз избирам командира на Черната гвардия, а Черния има властта да те отстрани. Това цели баланс на властта ни. Всъщност цели да намали моята. Но това, което може би не схващаш, е, че след като бъдеш отстранен, аз бих могла просто да те назнача отново.

— А той — да ме отстрани отново.

— И да предизвика криза. Но ако останеш, ако задържиш квартирата си, продължиш да даваш заповеди, да назначаваш смени, колко от твоите черногвардейци ще приемат твоя и моя избор пред този на Карвър Черния?

Това, което предлагаше тя, можеше да предизвика гражданска война. Железни вдигна ръце.

— Задръжте. Чакайте, чакайте. Особата ми не струва касапницата, която се каните да предизвикате.

— Да, не струва.

Говореше нелогично. Дали най-сетне не оглупяваше от старост? Не, напрежението в пъстрите й сини, сиви и зелени очи не показваше нищо, което да е разстроило дълбоката й интелигентност.

— Тогава какво е? Аз съм поредният фронт във войната ви? — попита Железни.

— Точно така. Карвър Черния не те мрази. Всъщност те харесва. Андрос Гайл има нещо, с което го държи. Не съм успяла да открия какво е, но можем да поставим проблема в двора му: да го попитаме дали иска да унищожи Черната гвардия заради мръсната си пералня.

— Значи се надявате Карвър Черния да мигне.

— Да — отвърна Бялата.

— Е, поне съзнавате, че Андрос Гайл няма да го направи.

— Никога.

— Не искам това. Обичам хората си. Не искам да играя хазарт с живота им. Това е игра за по-лоши мъже.

— Или жени — подхвърли тя. Себе си ли имаше предвид?

— Или жени. — Отказа да се трогне от самоосъждането й. От обаянието й. Беше по-умна от него, чудесно. Не беше длъжен да играе тази игра. — Аз съм най-добрият от Черната гвардия за длъжността си, но всеки мъж и всяка жена са верни на задачата ни. Ако ме загубят, загубата е сериозна, но не такава, от която Черната гвардия да не може да се съвземе. — Стана. Беше приключил с това. Нямаше да му липсва изобщо.

— Допускаш, че наследникът ти ще бъде избран от редиците на Черната гвардия.

Той примига.

— Предполагам, че можете да изберете когото си поискате. Няма да изберете някой лош за работата просто за да ми направите напук. Сега можете да заплашвате, но ви познавам твърде добре. Щом се махна, няма да има никаква причина да се самоуязвите.

— Престани да играеш срещу мен, глупако! Разбери как действа Андрос Гайл. След като те свали от поста и те опозори, ще използва опозоряването ти, за да опетни моята преценка. Вече ще има четирите гласа, които му трябват, за да прокара решение, ограничаващо властта ми в тази част: след това, чрез Карвър, ще назначи твоя наследник.

— Разбира се…

— Нещата не свършват дотук. Твоят наследник, вероятно младият лорд Джеварос — съвършен за целта, защото е лоялен идиот — ще огласи притесненията си за моето влошаващо се умствено състояние. Ще има инсценировки, за да изглеждам оглупяла от старост в очите на хората. Задълженията ми ще бъдат ограничени още и до Слънцеднев вече ще ме посъветват да се оттегля.

Правеше предположения, разбира се, но всички те звучаха логично.

— Но… Какво иска той? Лорд Гайл имам предвид. Защо си създава всички тези неприятности? Каква е целта му.

— Ако трябва да предполагам, бих казала, че просто иска власт. Познавам го този човек. Ако можеше, би разтурил Хромария, би разтурил сатрапиите, би отхвърлил Призмата и би станал император на познатия свят. Смятам, че би държал тази позиция за един ден. Един. След това ще изпита или триумфа от това, че е унищожил всичко преди него, или празнотата от това, че държи толкова власт без никаква друга причина освен собствената си страст… и би се самоубил. Защото няма причина поради която да иска да управлява. Той просто вярва, че трябва да го прави. Гложди го, че по-низши от него управляват, след като той вярва, че му се полага.