Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Изоставаме сериозно от графика — отвърна Бюканан. — Няма шансове първият етап да приключи до края на годината. Ако нещата продължават в същия дух, няма надежда да спазим първоначалните срокове.

— А какви ще са финансовите последици от едно такова забавяне? — поинтересува се адмиралът.

Финансовият директор Майкъл Карик направи справка със сметките си.

— Дотук надхвърляме бюджета с около триста и дванайсет хиляди паунда.

— Можем ли да покрием допълнителните разходи от резервите си, или ще трябва да разчитаме на някакъв краткосрочен заем? — попита Добс.

— Разполагаме с повече от достатъчно да покрием първоначалния дефицит по сметката — каза Карик. — Но ще трябва да направим всичко по силите си да наваксаме изгубеното време през следващите месеци.

„Всичко по силите си“ — записа Ема в бележника си.

— Може би при тези обстоятелства е разумно да отложим обявяването на датата на пускане на вода — каза председателят, — тъй като започва да изглежда, че ще се наложи да преразгледаме първоначалните си предвиждания както за срока, така и за планираните разходи.

— Когато бяхте заместник-председател в „П & О“, имали ли сте се подобни проблеми? — попита Нолс. — Или сегашното състояние е необичайно?

— Крайно необичайно е. Всъщност никога не съм се сблъсквал с подобно нещо — призна Бюканан. — При всеки строеж има неприятни изненади, но в крайна сметка нещата обикновено се компенсират.

— Застраховката ни покрива ли някои от тези проблеми?

— Успяхме да предявим няколко претенции — каза Диксън, — но застрахователните компании винаги налагат граници, а в един или два случая ние вече ги прекрачихме.

— Но тези забавяния несъмнено са по вина на „Харланд и Волф“ — каза Ема. — Така че можем да се позовем на съответните наказателни клаузи в договора.

— Де да беше толкова лесно, мисис Клифтън — отвърна председателят. — „Харланд и Волф“ оспорват почти всичките ни претенции и твърдят, че не са пряко отговорни за забавянията. Въпросът се е превърнал в бойно поле за юристите и това ни струва още повече пари.

— Виждате ли оформящата се картина, председателю?

— Не съм сигурен какво имате предвид, адмирале.

— Дефектно електрооборудване от иначе надеждна компания в Ливърпул, котел на дъното, разтоварван от кораб от Глазгоу, нашите момчета се натравят, но не и другите работници в корабостроителницата, макар че храната се осигурява от един и същи доставчик от Белфаст?

— Какво намеквате, адмирале?

— Твърде много съвпадения за моя вкус, които по една случайност се случват по същото време, когато ИРА започва да показва мускули.

— Вижда ми се доста необосновано предположение — обади се Нолс.

— Може би чета прекалено много по въпроса — призна адмиралът, — но пък съм роден в графство Мейо в семейството на баща протестант и майка католичка, така че мнителността ми може да върви с територията и произхода ми.

Ема погледна през масата и видя, че Фишър трескаво си води записки, но остави химикалката си веднага щом забеляза, че го наблюдават. Тя знаеше, че Фишър не е католик, което се отнасяше и за дон Педро Мартинес, чието верую се свеждаше единствено до личния му интерес. В края на краищата бе продавал с готовност оръжие на германците през войната, така че какво му пречеше да има вземане-даване и с ИРА, ако можеше да постигне целта си?

— Да се надяваме, че ще ви представя по-положителен доклад на заседанието следващия месец — каза председателят, без ни най-малко да изглежда убеден в думите си.

След края на срещата Ема остана изненадана, че Фишър бързо напуска залата, без да размени дума с никого. И това ли беше една от случайностите на адмирала?

— Ема, може ли да поговорим? — попита Бюканан.

— Ей сега идвам, председателю — каза Ема и излезе в коридора точно когато Фишър изчезна надолу по стълбите. Защо не беше взел асансьора? Тя влезе в кабината и натисна бутона за партера. Когато вратата се отвори, не излезе веднага, а остана да гледа как Фишър минава през въртящата се врата и излиза от сградата. Когато Ема стигна вратата, Фишър вече се качваше в колата си. Ема остана в сградата и гледаше как той потегля към портала. За нейна изненада зави наляво към доковете, а не надясно към Бристол.

Ема мина през вратата и изтича при колата си. Когато стигна портала, погледна наляво и видя автомобила на майора в далечината. Тъкмо щеше да го последва, когато пред нея мина един камион. Тя изруга, зави наляво и продължи след него. Потокът коли в насрещното платно правеше изпреварването невъзможно. Беше изминала само половин миля, когато забеляза колата на Фишър пред „Лорд Нелсън“. Щом приближи, видя майора в телефонната кабина до кръчмата. Набираше номер.