Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— „Харланд и Волф“ току-що спечелиха поръчка от „Барингтън Шипинг“.

— За строежа на луксозен лайнер на име „Бъкингам“, да.

— Е, сега вие сте добре информираният — каза Карл.

— Едва ли — отвърна възпитаният глас. — Чертежът на бъдещия кораб беше публикуван на първите страници на местните вестници в деня след подписването на договора. Така че, мистър Лунсдорф, кажете ми нещо, което не зная.

— Работата по строежа ще започне следващия месец, като корабът трябва да бъде предаден на „Барингтън“ на петнайсети март шейсет и втора.

— И какво се надявате, че можем да направим ние? Да ускорим строежа или да го забавим?

— Да го спрете.

— Трудна задача, като се има предвид колко подозрителни очи ще следят работата.

— Трудна, но ще си струва.

— Защо? — обади се грубият глас.

— Да кажем просто, че представлявам конкурентна компания, която би искала да види „Барингтън Шипинг“ със сериозни финансови затруднения.

— И как ще си спечелим парите? — попита възпитаният глас.

— Според резултатите. Договорът изисква строежът на кораба да се извърши на осем етапа, като за всеки етап има определен срок. Първият етап трябва да бъде приет от двете страни най-късно до първи декември тази година. Предлагам ви по хиляда паунда за всеки ден от забавянето на строежа. Тоест ако той се забави за година, ще ви платим триста шейсет и пет хиляди паунда.

— Зная колко дни има в една година, мистър Лунсдорф. Ако приемем предложението ви, ще очакваме аванс в израз на „добра воля“.

— Колко? — остро попита Карл, който най-сетне започна да се чувства като равнопоставен събеседник.

Двамата мъже си зашепнаха.

— Мисля, че двайсет хиляди могат да ни убедят, че сте сериозни — каза възпитаният глас.

— Дайте ми банковата си сметка и ще ви прехвърля цялата сума утре сутринта.

— Ще поддържаме връзка — каза възпитаният глас. — Но не и преди да обмислим предложението ви по-внимателно.

— Но вие не знаете къде живея.

— На Итън Скуеър четирийсет и четири в Челси, мистър Лунсдорф. — Сега беше ред на Карл да замълчи. — И ако се съгласим да си сътрудничим, гледайте да не правите честата грешка да подценявате ирландците, както правят англичаните вече близо хиляда години.

— Как успяхте да изпуснете Лунсдорф?

— Изплъзна се на сержант Робъртс в „Хародс“.

— Понякога ми се иска и аз да го направя, когато пазарувам с жена си — каза секретарят на кабинета. — А Луис и Диего Мартинес? Те също ли се измъкнаха?

— Не, но се оказаха просто димни завеси, които да ни отвличат вниманието, докато се измъква Лунсдорф.

— Колко време го нямаше?

— Три дни. Върна се на Итън Скуеър в петък следобед.

— Едва ли е пътувал надалеч за това време. Ако си падах по залаганията, щях да заложа на Белфаст, като се има предвид, че през последния месец е прекарал няколко вечери в пиене на „Гинес“ в ирландската кръчма на Пикадили.

— А Белфаст е мястото, където строят „Бъкингам“. Но аз все още не мога да разгадая какво е намислил Мартинес — каза Скот-Хопкинс.

— И аз. Но мога да ви кажа, че неотдавна той депозира малко над два милиона паунда в клона на „Мидланд Банк“ в Сейнт Джеймс и незабавно започна да купува още акции на „Барингтън“. Скоро ще е в състояние да постави втори директор в борда.

— Може би планира да овладее компанията.

— За мисис Клифтън идеята Мартинес да управлява семейния бизнес ще е наистина унизителна.

— Но Мартинес може да изгуби цяло състояние, ако опита подобно нещо.

— Съмнявам се. Той несъмнено има план за непредвидени обстоятелства, но проклет да съм, ако имам представа какъв е той.

— Можем ли да направим нещо?

— Не много, освен да чакаме и да се надяваме, че някой от тях ще направи грешка. — Секретарят на кабинета допи питието си и добави: — В подобни моменти ми се иска да бях роден в Русия. Вече щях да съм шеф на КГБ и нямаше да ми се налага да си губя времето с играене по правилата.

— Никой не е виновен — каза председателят.

— Може би, но имам чувството, че залитаме от едно необяснимо бедствие към друго — рече Ема и зачете на глас дългия списък пред себе си. — Пожар в склада, който спира строежа за няколко дни; при разтоварването на единия котел въжетата се късат и той се озовава на дъното на пристанището; хранително отравяне, което изважда от строя седемдесет и трима електротехници, водопроводчици и заварчици; спонтанна стачка…

— Какъв е крайният резултат, председателю? — попита майор Фишър.