Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Още по-жалко — отбеляза мистър Холкомби. — Все пак може би намерих решение на нашия проблем, мисис Клифтън. Само че то няма надежда да се сбъдне без пълното ви съдействие.

Мейзи прие, че няма да се омъжи отново, макар да бе само на двайсет и шест. В края на краищата вдовиците с деца за полите не бяха особено голяма примамка, след като навсякъде беше пълно със свободни момичета. Фактът, че продължаваше да носи пръстените си от годежа и сватбата, може би намаляваше още повече предложенията, които получаваше в кафенето, макар че един-двама продължаваха да правят опити. Не броеше милия стар мистър Крадик, който просто харесваше да държи ръката й.

Мистър Аткинс беше един от редовните клиенти на мис Тили и обичаше да сяда на една от масите, обслужвани от Мейзи. Отскачаше повечето сутрини, винаги поръчваше чисто кафе и парче плодов кейк. За изненада на Мейзи, след като веднъж плати сметката си, той я покани на кино.

— Грета Гарбо в „Плът и дявол“ — каза той с надеждата, че ще прозвучи по-съблазнително.

Това не бе първият път, когато някой клиент я канеше да излязат, но Аткинс бе първият млад и добре изглеждащ мъж, проявяващ интерес към нея.

Досега редовният й отговор успяваше да отблъсне и най-настоятелните ухажори.

— Много мило от ваша страна, мистър Аткинс, но предпочитам да прекарвам свободното си време със сина си.

— Нима не можете да направите изключение поне за една вечер? — попита той. Явно нямаше намерение да се отказва лесно като другите.

Мейзи бързо погледна лявата си ръка — беше свалила годежния пръстен преди доста време и вече изобщо не личеше, че го е носила.

Чу се да казва отново: „Много мило от ваша страна, мистър Аткинс“, след което се съгласи да се срещнат в четвъртък вечерта, след като сложи Хари да спи.

— Казвайте ми Еди — каза той и остави шест пенса бакшиш.

Мейзи бе впечатлена, когато Еди пристигна с „Флатноуз Морис“ да я откара до киното. И за нейна изненада единственото, което направи той, докато седяха на задния ред, бе да гледа филма. Тя нямаше да възрази, ако я беше прегърнал през рамото. Всъщност мислеше си докъде да му позволи да стигне на първата среща.

След спускането на завесата органът засвири и всички се изправиха, за да изпеят националния химн.

— Да пийнем нещо? — попита я Еди, докато излизаха.

— Трябва да се върна, преди трамваите да са спрели.

— Мейзи, не е нужно да се тревожиш за трамваите, щом си с Еди Аткинс.

— Добре, но за малко — съгласи се тя и той я поведе към сладкарницата от другата страна на улицата.

— С какво се занимаваш, Еди? — попита Мейзи, когато той сложи на масата две оранжади.

— В развлекателния бизнес съм — отговори той, но не се впусна в подробности. — Не е нужно да питам ти с какво се занимаваш, нали?

След втората оранжада си погледна часовника и каза:

— Утре трябва да ставам рано, така че е по-добре да те откарам до вас.

По пътя към Стил Хаус Лейн Мейзи му разказа за Хари и как се надява синът й да постъпи в хора на „Рождество Христово“. Еди като че ли проявяваше искрен интерес и когато колата спря пред номер 27, тя го зачака да я целуне. Той обаче просто слезе, отвори й вратата и я изпрати до стъпалата.

Мейзи седна в кухнята и разказа на майка си всичко, което се бе случило — по-точно не се бе случило — тази вечер. Единственото, което каза баба, бе:

— Каква му е играта?

Когато видя мистър Холкомби да влиза в „Рождество Христово“ заедно с някакъв елегантно облечен мъж, Мейзи предположи, че Хари явно отново е загазил. Беше изненадана, защото червените белези не се бяха появявали вече повече от година.

Събра кураж, докато мистър Холкомби вървеше към нея, но в момента, в който я видя, той се усмихна стеснително, след което тихо се настани със спътника си на третата редица от другата страна на пътеката.

От време на време Мейзи хвърляше погледи към двамата. Не познаваше другия мъж, който беше значително по-възрастен от мистър Холкомби. Запита се дали не е директорът на „Мериууд“.

Когато хорът стана да изпее първия химн, мис Мънди хвърли бърз поглед към двамата мъже и кимна на органиста, за да му покаже, че е готова.

Мейзи усети, че Хари се представя отлично тази сутрин, но се изненада, когато след няколко минути той отново стана, за да изпее второ соло; още по-голяма бе изненадата й, когато пя за трети път. Всички знаеха, че мис Мънди не прави нищо без основателна причина, но Мейзи все още не беше наясно каква е тя.