Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Питам се дачи някога ще настъпи ден, в който ще се събудя, без да се пресягам с очакване да те открия до мен и дали някога ще мога да заспя, без да шепна името ти.

С радост бих жертвала остатъка от живота си за още една година като тази, която изживяхме с теб, и никой божествен или човешки закон не може да промени това. Продължавам да се моля да дойде ден, когато ще можем да се свържем пред погледа на същия Бог и същите хора, но дотогава, мили мой, винаги ще бъда твоя любяща съпруга във всичко, освен по име,

Когато най-сетне събра сили да отвори безбройните писма, покриващи пода около вратата, Хари попадна на едно от секретарката на Стария Джак в Лондон.

Сохо Скуеър

Лондон

Сряда, 2 август, 1939 г.

Уважаеми мистър Клифтън,

Вероятно ще получите това писмо едва след като се върнете от медения си месец в Шотландия, но се питам дали капитан Тарант не е останал в Оксфорд след сватбата.

Той не се яви в службата в понеделник сутринта и никой не го е виждал, така че си помислих дали нямате представа как мога да се свържа с него.

С нетърпение очаквам отговор.

С уважение,

Явно Стария Джак беше забравил да съобщи на мис Уотсън, че ще отиде до Бристол да прекара няколко дни със сър Уолтър и ясно да покаже, че макар да е станал причина за развалянето на сватбата и да е напуснал борда на компанията, си остава близък приятел на президента на „Барингтънс“. Тъй като в купчината неотворена поща нямаше второ писмо от мис Уотсън, Хари прие, че Стария Джак явно се е върнал на Сохо Скуеър и вече е на работното си място.

Прекара цялата сутрин в отговаряне на всяко писмо, което бе пренебрегнал; толкова много хора му изказваха съчувствието си и не беше тяхна вина, че му напомняха за нещастието му. Изведнъж реши, че трябва да се махне колкото се може по-далеч от Оксфорд. Вдигна телефона и помоли да го свържат с Лондон. Половин час по-късно телефонистката се обади и му каза, че номерът давал непрекъснато заето. След това опита да намери сър Уолтър в Барингтън Хол, но там телефонът само звънеше и звънеше. Разочарован, че не може да се свърже с никой от тях, Хари реши да последва една от максимите на Стария Джак — „Размърдай си четирибуквието и направи нещо полезно“.

Грабна куфара, който беше приготвил за медения си месец в Шотландия, слезе долу и каза на портиера, че заминава за Лондон и няма да се върне до началото на семестъра.

— Ако ме търси Джайлс Барингтън — добави, — моля да му съобщите, че съм отишъл да работя за Стария Джак.

— Стария Джак — повтори портиерът и си записа името на хвърчащо листче.

По пътя към Падингтън Хари прочете в „Таймс“ за последните официални контакти между Лондон и Берлин. Започваше да си мисли, че мистър Чембърлейн е единственият, който все още вярва във възможността да се постигне мир. „Таймс“ предсказваше, че Великобритания ще се окаже въвлечена във война в близките дни и че премиерът не може да се надява да запази поста си, ако германците не обърнат внимание на ултиматума му и нахлуят в Полша.

По-нататък Гръмовержеца изказваше предположение, че в крайна сметка ще се стигне до формирането на коалиционно правителство, водено от външния министър лорд Халифакс (достоен човек), а не от първия лорд на Адмиралтейството Уинстън Чърчил (непредвидим и сприхав). Въпреки очевидната неприязън на пресата към Чърчил Хари смяташе, че точно в този момент Великобритания не се нуждае от „достоен човек“, а от човек, който не се страхува да натрие носа на нахалника.

Когато слезе от влака на Падингтън, видя десетки, дори стотици униформени мъже и младежи. Вече беше решил в кои части да постъпи веднага след обявяването на войната. Докато се качваше в автобуса до Пикадили, през ума му мина мрачната мисъл, че ако загине, докато служи на страната си, ще реши всички семейни проблеми на Барингтънови — с изключение на един.

Опашката имигранти пред сградата на Сохо Скуеър изглеждаше още по-дълга и окаяна. Докато се качваше към третия етаж, неколцина бегълци отново се дръпнаха да му направят път, предполагайки, че е някой от служителите. Хари се надяваше, че в следващия час ще стане такъв.

Стигна третия етаж и влезе в кабинета на мис Уотсън. Откри я да попълва формуляри, да издава пътни листа, да урежда настаняване и да дава малки суми на отчаяни хора. Когато го видя, лицето й грейна.

— Кажи ми, че капитан Тарант е с теб — бяха първите й думи.

— Не е — отвърна Хари. — Мислех, че вече се е върнал в Лондон. Именно затова съм тук. Питах се дали нямате нужда от още служители.