Джеффри Арчер - Греховете на бащата

Този път смехът бе още по-силен.

— Нека разгледаме и още нещо, което явно е убягнало на живия ум на лорд Харви. Хюго Барингтън, подобно на баща си и дядо си, е страдал от наследствено заболяване, известно като цветна слепота. Същото се отнася и за сина му Джайлс. Както и за Хари Клифтън. Изборът се стеснява още повече, почитаеми лордове.

Последва още смях и лордовете и от двете страни започнаха да обсъждат полугласно думите му. Лорд Харви гледаше мрачно, очаквайки следващия удар.

— Да стесним избора още мъничко, почитаеми лордове. Великият доктор Милн от болницата „Сейнт Томас“ открил, че ако и двамата родители са с кръвна група с отрицателен резус-фактор, децата им също ще бъдат с такъв. Кръвната група на сър Хюго Барингтън е нулева отрицателна. На мисис Клифтън също. И тук имаме изненада, защото Хари Клифтън също е с нулева отрицателна, а носители на тази кръвна група са едва дванайсет процента от жителите на страната. Мисля, че крупиетата изплащат залозите, почитаеми лордове, защото единственият друг кон в състезанието така и не се яви на старта.

Последва още смях и лорд Харви се умърлуши още повече. Ядоса се, че е пропуснал да отбележи, че Артър Клифтън също е бил нулева отрицателна.

— А сега позволете да засегна един въпрос, почитаеми лордове, по който напълно споделям мнението на уважаемия лорд Харви. Никой няма правото да поставя под въпрос завещанието на сър Джошуа Барингтън, особено като се има предвид великолепната му юридическа обосновка. Ето защо е достатъчно само да решим какво означават думите „първороден“ и „най-близък роднина“. Повечето от присъстващите тук са наясно с твърдите ми позиции относно наследствения принцип. — Престън се усмихна и добави: — Аз го смятам за безпринципен .

Този път смехът беше само от едната страна на камарата, докато седящите на отсрещните скамейки запазиха ледено мълчание.

— Почитаеми лордове, ако решите да игнорирате юридическия прецедент и да се намесвате в историческата традиция само заради собственото си удобство, ще дискредитирате наследствената концепция и след време цялата тази сграда със сигурност ще се срине върху лордските ви глави — каза той и посочи към скамейките срещу себе си. — И тъй, нека се спрем върху двамата младежи, въвлечени в този тъжен диспут — диспут, който не е по тяхна вина, ако позволите да добавя. Твърди се, че Хари Клифтън предпочита титлата да бъде наследена от приятеля му Джайлс Барингтън. Изключително достойно от негова страна. Но пък и няма съмнение, че Хари Клифтън е достоен човек. Но, почитаеми лордове, ако продължим в тази посока, всеки наследствен лорд в тази страна ще може в бъдеще да реши кой от потомците му да го наследи. А това, почитаеми лордове, е задънена улица.

В камарата се беше възцарила тишина и лорд Престън успя да сниши гласа си почти до шепот.

— Дали този достоен млад мъж Хари Клифтън има някакъв друг скрит мотив, когато казва на целия свят, че иска приятелят му Джайлс Барингтън да бъде признат за първороден?

Погледите на всички бяха приковани в лорд Престън.

— Разбирате ли, почитаеми лордове, англиканската църква не е позволила на Хари Клифтън да се ожени за своята любима Ема Барингтън, сестрата на Джайлс Барингтън, защото не се е съмнявала, че двамата имат един и същи баща.

Хари никога не бе мразил някого толкова силно.

— Виждам, че скамейките на епископите днес са заети — продължи Престън и кимна към представителите на духовенството. — За мен ще е особено интересно да науча становището на църквата по този въпрос, защото тя не може да избере и двете неща едновременно. — Двама-трима епископи го погледнаха с безпокойство. — И докато съм на темата за произхода на Хари Клифтън, ще си позволя да добавя, че като кандидат за депутат той по абсолютно нищо не отстъпва на Джайлс Барингтън. Израснал по задните улички на Бристол, той успява въпреки всички пречки да спечели място в Бристолската гимназия, а пет години по-късно и стипендия в колежа Брейсъноус в Оксфорд. И младият Хари дори не е чакал обявяването на войната, когато е напуснал университета с намерението да стане доброволец, но не успял, тъй като корабът му бил торпилиран от немска подводница, което накарало лорд Харви и останалите членове на фамилията Барингтън да повярват, че той е намерил смъртта си в морето… Но всеки, който е чел трогателните думи на мистър Клифтън в „Дневникът на един осъден“, знае как той е попаднал в армията на Съединените щати, където е награден със Сребърна звезда, преди да бъде тежко ранен от немска мина само седмици преди края на войната. Но германците така и не са успели да убият Хари Клифтън, почитаеми лордове. Ние също не бива да го правим.