Джеффри Арчер - Греховете на бащата

Лорд Харви погледна нагоре и видя Хари, Ема и Джайлс на първия ред в галерията за посетители. Беше посрещнат от топлата усмивка на внучка си и успя да прочете по устните й: „Успех, дядо!“.

— Призовавам лорд Харви да открие дебата — каза лорд канцлерът и седна.

Лорд Харви се изправи от мястото си на първия ред и стисна чантата си, за да се овладее, докато колегите му от задните места поздравяваха своя благороден и доблестен приятел с окуражителни възгласи. Огледа залата. Даваше си сметка, че му предстои да изнесе най-важната реч в живота си.

— Почитаеми лордове — започна той, — заставам днес пред вас като представител на моя роднина мистър Джайлс Барингтън, член на другата камара, в законните му претенции към титлата на Барингтън и всичките имоти на рода му. Почитаеми лордове, позволете да ви запозная с обстоятелствата, довели този случай до вашето внимание. През хиляда осемстотин седемдесет и седма година Джошуа Барингтън бил направен барон от кралица Виктория за приноса му в корабната индустрия, която включвала „Барингтън Лайн“ и флот от океански кораби, който и до днес е с основна база в пристанището на Бристол. Джошуа бил петото дете от деветчленно семейство и напуснал училище на седемгодишна възраст, без да може да чете и пише, за да започне живота на чирак в компанията „Колдуотър Шипинг“, където скоро всички разбрали, че е необикновено дете. На трийсетгодишна възраст получил удостоверение за майстор, а на четирийсет и две бил поканен в борда на компанията, която изпитвала тежък период. През следващите десет години той спасил компанията буквално без ничия помощ и остана неин президент през следващите двайсет и две години.

— Почитаеми лордове, трябва да знаете и малко повече за човека сър Джошуа, за да разберете защо сме се събрали днес тук, тъй като самият той със сигурност не би пожелал подобно нещо — продължи лорд Харви. — На първо място сър Джошуа бе богобоязлив човек и държеше изключително на думата си. За него едно ръкостискане бе равносилно на подписан договор. Къде се дянаха тези хора днес, почитаеми лордове?

В залата отново проехтяха одобрителни възгласи.

— Но подобно на толкова много успели хора, почитаеми лордове, на сър Джошуа му бе нужно малко повече време, за да приеме собствената си смъртност. — Това изказване предизвика спорадичен смях. — И когато дойде време да направи своето първо и единствено завещание, той вече бе изпълнил седемдесетгодишния си договор със създателя. Това не му попречи да подходи към задачата с обичайната си енергия и въображение. За целта той се обърна към сър Айзая Уолдгрейв, водещия кралски съветник в страната, който подобно на вас, милорд — сър Харви се обърна към президиума, — завърши юридическата си кариера като лорд канцлер. Споменавам това, почитаеми лордове, за да наблегна, че завещанието на сър Джошуа има законна тежест и авторитет, които не позволяват оспорването му от неговите потомци. В това завещание той оставя всичко на своя първороден син Уолтър Барингтън, моя най-стар и най-скъп приятел. Това включва титлата, компанията, именията и, както се казва дословно, „всичко, което върви към тях“. Този дебат, почитаеми лордове, не е за валидността на последната воля и завещание на сър Джошуа, а само за това кой може с право да бъде негов наследник. И сега, почитаеми лордове, бих желал да помислите върху нещо, което изобщо не е минавало през богобоязливия ум на сър Джошуа — възможността някой негов наследник да стане баща на извънбрачен син.

Огледа залата и продължи:

— Хюго Барингтън стана наследник, когато по-големият му брат Николас бе убит, докато се сражаваше за родината си при Ипър през хиляда деветстотин и осемнайсета. Хюго наследи титлата през четирийсет и втора след смъртта на баща си сър Уолтър. Когато се стигне до гласуване, почитаеми лордове, вие ще бъдете призовани да решавате между внука ми мистър Джайлс Барингтън, който е законният син от брака между покойния сър Хюго Барингтън и единствената ми дъщеря Елизабет Харви, и мистър Хари Клифтън, който се явява законен син на мисис Мейзи Клифтън и покойния Артър Клифтън… Позволете, почитаеми лордове, да поговоря малко за внука си, Джайлс Барингтън. Той завърши Бристолската гимназия, след което бе приет в колежа Брейсъноус в Оксфорд, но предпочете да сложи край на студентския живот и да постъпи в Уесекския полк малко след избухването на войната. Докато служеше в Тобрук като млад лейтенант, бе награден с Военния кръст при отбраната на града срещу Африканския корпус на Ромел. По-късно бе заловен и затворен в лагер за военнопленници при Вайнсберг в Германия, откъдето избяга, за да се върне в Англия и отново да се присъедини към полка си до края на военните действия. На парламентарните избори се кандидатира и беше избран в Парламента като представител на Бристолското пристанище.