Джеффри Арчер - Греховете на бащата

Хари напусна парка с изцапания с кръв зелен костюм от туид на сър Хюго Барингтън.

Професор Инчкейп изучава известно време петната от кръв през микроскопа, след което изказа мнението си.

— Ще трябва да направя още няколко теста, преди да дам окончателен отговор, но дотук съм сигурен, че ще съм в състояние да ви кажа от каква кръвна група са тези петна.

— Слава богу — каза Хари. — Колко време ще ви е нужно, за да получите резултатите?

— Два дни, предполагам — отвърна професорът. — Най-много три. Ще ви се обадя веднага щом ги получа, сър Хари.

— Да се надяваме, че ще се обадите на мистър Клифтън.

— Обадих се в кабинета на председателя на Камарата на лордовете — рече лорд Харви — и ги уведомих, че се провеждат тестове на кръвта от дрехите на Хюго. Ако кръвната група е положителна, лорд канцлерът със сигурност ще поиска от Правната комисия да преразгледа решението си в светлината на новите доказателства.

— Но ако не получим резултатите, за които се надяваме, тогава какво? — попита Хари.

— Лорд канцлерът ще насрочи дебат в дневния ред на Парламента след изборите. Но да се надяваме, че резултатите на професор Инчкейп ще направят това ненужно. Между другото, Джайлс знае ли какво правиш?

— Не, сър, но днес ще прекараме следобеда заедно, така че ще мога да го уведомя.

— Само не ми казвай, че ще те агитира предизборно.

— Боя се, че да, макар много добре да знае, че ще гласувам за торите. Все пак го уверих, че майка ми и вуйчо ми Стан ще го подкрепят.

— Не позволявай пресата да научава, че няма да гласуваш за него, защото журналистите търсят всякакви поводи да забият клин помежду ви. Не им е изгодно да сте близки приятелчета.

— Още една причина да се надявам, че професорът ще ни даде подходящите резултати, с които да се сложи краят на тази мъка.

— Дано — заключи лорд Харви.

Уилям Уоруик тъкмо се канеше да разреши престъплението, когато телефонът иззвъня. Хари още държеше пистолета, докато прекосяваше библиотеката и вдигаше слушалката.

— Обажда се професор Инчкейп. Мога ли да говоря със сър Хари?

За един жесток миг художествената измислица се смени с реалността. На Хари не му беше нужно да чува какви са резултатите.

— На телефона — отвърна той.

— Боя се, че новините не са такива, на каквито се надявахте — каза професорът. — Кръвната група на сър Хюго е с отрицателен резус-фактор, така че възможността той да е ваш баща не може да се отхвърли въз основа на тези сведения.

Хари набра номера на Ашкомб Хол.

— Харви — отговори така познатият глас.

— Обажда се Хари, сър. Боя се, че ще се наложи да се обадите на лорд канцлера и да му кажете, че ще има дебат.

Джайлс бе така увлечен в предизборната си кампания за Камарата на представителите от Бристолското пристанище, а Хари бе така погълнат от работа покрай издаването на „Уилям Уоруик и случаят със слепия свидетел“, че когато получиха покана да обядват в неделя в извънградската къща на лорд Харви, и двамата си помислиха, че става дума за някакво семейно събиране. Когато обаче се появиха в Ашкомб Хол, от другите членове на семейството нямаше и следа.

Лоусън не ги заведе в дневната или трапезарията, а право в кабинета на Негово Благородие. Откриха лорд Харви зад бюрото му, пред което бяха разположени два стола. Домакинът явно не беше в настроение за празни приказки.

— От кабинета на председателя на Камарата на лордовете ми съобщиха, че за шести септември е насрочен парламентарен дебат, който ще определи кой от вас двамата ще наследи фамилната титла. Разполагаме с два месеца за подготовка. Аз ще открия дебата от първия ред и очаквам отпор от страна на лорд Престън.

— Какво се опитва да постигне той? — попита Хари.

— Иска да срине системата на наследяване и, което му прави чест, изобщо не се церемони по въпроса.

— Може би ако успея да се срещна с него и го запозная със становището си… — започна Хари.

— Той не се интересува нито от теб, нито от становището ти — каза лорд Харви. — Ще използва дебата просто като трибуна, за да изрази своите известни на всички виждания за принципа на унаследяване.

— Но ако му пиша…

— Аз вече му писах — каза Джайлс. — И той не си направи труда да ми отговори, макар да сме от една партия.

— Според него въпросът е много по-важен от един частен случай — каза лорд Харви.

— Подобна непримиримост не го ли поставя в лоша позиция спрямо останалите лордове? — попита Хари.