Джеффри Арчер - Греховете на бащата

Хари пък не можеше да си представи, че мис Пенхалигън си има началник. Тя им обърна гръб и започна да изучава подредената редица класьори на лавицата, по която не се допускаше да падне нито прашинка. Накрая извади един класьор с надпис 1943 и го постави на тезгяха. Отвори го и прелисти няколко страници, преди да открие онова, което търсеше.

— Като че ли никой не е поискал кафявата филцова шапка. Всъщност тук пише, че тя все още е в склада. Палтото е било дадено на някой си мистър Стивънсън, костюмът е попаднал у лице, известно като Стария Джоуи, а кафявите обувки — у мистър Уотсън.

— Имате ли представа къде бихме могли да открием тези джентълмени? — попита Ема.

— Рядко могат да се открият поотделно — отвърна мис Пенхалигън. — През лятото никога не се отдалечават много от общинския парк, а през зимата ги настаняваме в нашия приют. Сигурна съм, че по това време на годината ще ги откриете в парка.

— Благодаря, мис Пенхалигън — каза Хари и я дари с топла усмивка. — Изключително много ни помогнахте.

Мис Пенхалигън грейна.

— За мен бе удоволствие, сър Хари.

— Може пък в крайна сметка да свикна с обръщението „сър Хари“ — каза той на Ема, докато излизаха от сградата.

— Не и ако още храниш надежди да се ожениш за мен — отвърна тя. — Защото аз нямам желание да бъда лейди Барингтън.

Хари го забеляза да лежи на една пейка в парка с гръб към тях. Беше завит със сиво палто.

— Извинете, че ви досаждам, мистър Стивънсън — каза Хари, като го докосна леко по рамото, — но се нуждаем от помощта ви.

Човекът протегна мръсна ръка, но не се обърна. Хари пусна половин крона в шепата му. Мистър Стивънсън захапа монетата и обърна глава, за да разгледа Хари по-добре.

— Какво искате?

— Търсим Стария Джоуи — меко рече Ема.

— Ефрейторът заема пейка номер едно поради възрастта и чина си. Това е пейка номер две и ще заема пейка номер едно, след като Стария Джоуи умре, което означава, че няма да чакам дълго. Мистър Уотсън е на пейка номер три, така че ще получи пейка номер две, когато аз получа пейка номер едно. Вече го предупредих, че ще има да чака дълго, преди да се озове на пейка номер едно.

— А случайно да знаете дали Стария Джоуи все още притежава зелен костюм от туид? — попита Хари.

— Никога не го сваля — отвърна мистър Стивънсън. — Направо е станал част от него — добави и се изкиска. — Той получи костюма, на мен се падна палтото, а мистър Уотсън взе обувките. Казва, че малко го стягали, но не се оплаква много. Никой от нас не поиска шапката.

— И къде можем да намерим пейка номер едно? — попита Ема.

— Където си е била винаги — на естрадата, под козирката. Джоуи я нарича палат. Но малко не е наред с главата поради факта, че още страда от шока от бойното поле. — Мистър Стивънсън им обърна гръб поради факта, че вече си беше изработил половината крона.

На Хари и Ема не им бе трудно да открият естрадата и Стария Джоуи, който се оказа единственият наоколо. Седеше като глътнал бастун в средата на пейка номер едно, сякаш беше трон. Ема успя да разпознае стария костюм на баща си и без да вижда избледнелите петна кръв, но се запита как ли ще успеят да убедят бездомника да се раздели с него.

— Какво искате? — подозрително попита Стария Джоуи, когато те изкачиха стъпалата на естрадата и нахълтаха в кралството му. — Ако сте хвърлили око на пейката ми, забравете, защото собствеността е по-силна от закона, както винаги напомням на мистър Стивънсън.

— Не, не искаме пейката ви — любезно рече Ема, — но се питахме дали не желаете нов костюм.

— Не, благодаря, мис, с този съм си много добре. Топли ме, така че не искам друг.

— Но ние ще ви дадем нов, който ще бъде също толкова топъл — каза Хари.

— Стария Джоуи не е направил нищо лошо — отвърна той и се обърна към тях.

Хари зяпна медалите на гърдите му, както и нашивката, която бе зашил на ръкава си.

— Нужна ми е помощта ви, ефрейтор — рече той.

Стария Джоуи скочи, застана мирно и отдаде чест.

— Щикът е сложен, сър, само заповядайте и момчетата са готови за атака.

Хари се засрами.

На следващия ден Ема и Хари се върнаха с дебело палто, нов вълнен костюм и обувки за Стария Джоуи. Мистър Стивънсън обикаляше наперено парка с новия си блейзър и сив панталон, а мистър Уотсън от пейка номер три остана възхитен от двуредното си спортно сако и кавалерийски бричове, но тъй като не се нуждаеше от други обувки, помоли Ема да ги даде на мистър Стивънсън. Ема предаде останалите дрехи от гардероба на сър Хюго на благодарната мис Пенхалигън.