Джеффри Арчер - Греховете на бащата

— Да, познаваше ли го?

— Разбира се. Най-умното хлапе в класа ми в „Мериууд“, а също и най-добрият спортист. Напусна училище на дванайсет, за да започне работа при баща си — Бейтс и син, касапи.

— Именно затова се кандидатирам като лейбърист — каза Джайлс. — Тери имаше точно толкова право да отиде в Оксфорд, колкото ти или аз.

На следващия ден Ема и Себастиан дойдоха въоръжени с писалки, моливи, тефтери и гумичка. Ема заяви, че му е дошло време да зареже мисленето и да започне да пише.

През дългите часове, в които Хари не можеше да заспи или просто бе сам, мислите му се връщаха към романа, който смяташе да напише, ако не се беше спасил от Лейвънхам.

Започна да нахвърля скици на героите. Детективът му трябваше да е чешит, оригинален тип, за когото се надяваше да стане част от ежедневието на читателите, подобно на Поаро, Холмс или Мегре.

Накрая се спря на името Уилям Уоруик. Уилям беше втори син на граф Уоруик, отказал възможността да следва в Оксфорд, за най-голямо отвращение на баща си, защото искал да стане полицай. Героят му в общи линии се основаваше на приятеля му Джайлс. След три години патрулиране по улиците на Бристол Бил, както е известен на колегите си, щеше да стане детектив инспектор, подчинен на главен инспектор Блейкмор — същия, който се бе намесил, когато вуйчото на Хари Стан беше арестуван и несправедливо обвинен за кражба на пари от сейфа на Хюго Барингтън.

Лейди Уоруик, майката на Бил, щеше да бъде изградена по образа на Елизабет Барингтън; Бил щеше да има приятелка на име Ема, а дядовците му лорд Харви и сър Уолтър Барингтън щяха да се появяват на страниците само от време на време, за да предложат мъдрите си съвети.

Всяка вечер Хари четеше изписаните през деня страници и всяка сутрин кошчето до леглото трябваше да бъде изпразвано.

Хари винаги очакваше с нетърпение посещенията на Себастиан. Синът му беше пълен с енергия, любознателен и хубав като майка си, както го дразнеха всички.

Себастиан често задаваше въпроси, които никой друг не смееше да зададе — какво е да си в затвора? Колко немци си убил? Защо двамата с мама не сте женени? Хари успяваше да се измъкне от повечето, но виждаше, че детето е твърде умно, и се боеше, че не след дълго ще го хване натясно.

Всеки път, когато бе сам, Хари продължаваше да работи върху плана на романа си.

Докато работеше като помощник-библиотекар в Лейвънхам, беше прочел над сто криминалета и имаше чувството, че някои от образите, на които бе попаднал в затвора и в армията, могат да му осигурят материал за доста романи — Макс Лойд, Сефтън Джелкс, директор Суонсън, Хеслер, полковник Клевърдън, капитан Хейвънс, Том Брадшоу и Пат Куин. Особено Пат Куин.

През следващите няколко седмици се потопи в някакъв собствен свят, но трябваше да признае, че начинът, по който някои от посетителите му бяха прекарали последните пет години, беше по-странен и от художествена измислица.

Когато мина да го види сестрата на Ема, Грейс, Хари не й каза, че изглежда много пораснала от последния път, когато я бе виждал; но пък по онова време Грейс беше все още ученичка. Сега караше последна година в Кеймбридж и изпитите й наближаваха. Разказа му с гордост, че в продължение на две години е работила в една ферма и се върнала в университета едва след като се убедила, че войната е спечелена.

Хари се натъжи, когато научи от лейди Барингтън за кончината на съпруга й сър Уолтър — човека, на когото се възхищаваше най-много след Стария Джак.

Вуйчо му Стан така и не дойде да го види.

Дните отминаваха и Хари мислеше дали да не повдигне темата за бащата на Ема, но имаше усещането, че дори споменаването на това име е табу.

А една вечер, след като докторът каза на Хари, че скоро ще го изпишат, Ема легна до него на леглото и му каза, че баща й е мъртъв.

Когато завърши разказа си, Хари рече:

— Никога не си била добра в преструвките, скъпа, така че може би е време да ми кажеш защо цялата фамилия е така на тръни.

На следващата сутрин Хари се събуди и откри, че майка му и цялата фамилия Барингтън са насядали около леглото му.

Единствените отсъстващи бяха Себастиан и вуйчо му Стан; явно беше решено, че нито единият, нито другият може да допринесе особено за сериозния разговор.

— Докторът каза, че можеш да се прибереш у дома — рече Ема.

— Чудесна новина — отвърна Хари. — Само че къде е „у дома“? Ако това означава да се върна в Стил Хаус Лейн при вуйчо ми Стан, предпочитам да остана в болницата… или дори в затвора.