Джеффри Арчер - Греховете на бащата

Никой не се разсмя.

— Аз живея в Барингтън Хол — каза Джайлс. — Защо не се преместиш при мен? Бог ми е свидетел, че има достатъчно стаи.

— Както и библиотека — вметна Ема. — Така няма да имаш извинение да не работиш върху романа си.

— И ще можеш да идваш на гости на Ема и Себастиан, когато пожелаеш — добави Елизабет Барингтън.

Известно време Хари не отговори.

— Всички сте много мили — най-сетне рече той. — Моля ви, не мислете, че не съм благодарен, но не мога да повярвам, че е бил нужен цял семеен съвет, който да реши къде ще живея.

— Искаме да поговорим с теб по един друг въпрос — обади се лорд Харви, — и семейството ме помоли аз да говоря от името на всички.

Хари се изправи в леглото си и насочи цялото си внимание към дядото на Ема.

— Възникна сериозен въпрос относно бъдещето на имуществото на Барингтън — започна лорд Харви. — Условията в завещанието на Джошуа Барингтън се оказаха същински юридически кошмар, съизмерим единствено с „Джарндайс срещу Джарндайс“ 3 3 Съдебно дело от романа „Студеният дом“ на Чарлз Дикенс, което е толкова сложно и заплетено, че разноските по него изяждат имуществото, за което се спори. — Б.пр. , и може да се окаже също толкова разоряващ.

— Но аз нямам интерес нито към титлата, нито към имуществото — каза Хари. — Единственото ми желание е да докажа, че Хюго Барингтън не е мой баща, за да мога да се оженя за Ема.

— Амин — отвърна лорд Харви. — Възникнаха обаче някои усложнения, с които трябва да те запозная.

— Направете го, сър, защото не виждам къде може да има проблем.

— Ще се опитам да обясня. След ненавременната смърт на Хюго поговорих с лейди Барингтън. Тя трябваше да плати два тежки данъка наследство, а аз прехвърлих седемдесетте, така че й казах, че би било разумно двете ни компании „Барингтънс“ и „Харвис“ да обединят силите си. Разбираш, че това стана по време, когато все още те смятахме за мъртъв. Затова изглеждаше, че всички спорове около това кой ще наследи титлата и имуществото са решени, макар и нещастно, и че е възможно Джайлс да застане начело на фамилията.

— И все още може да го направи, ако питате мен — рече Хари.

— Проблемът е, че се намесиха и други заинтересовани страни и сега усложненията далеч не се ограничават с хората в тази стая. След убийството на Хюго аз станах президент на обединената компания и поканих Бил Фрамптън да се върне като изпълнителен директор. Без много фанфари „Барингтън Харви“ изплати на акционерите си доста добри дивиденти през последните две години, въпреки пречките от страна на хер Хитлер. След като разбрахме, че си още жив, се обърнахме за юридическа консултация към кралски съветник сър Данвърс Баркър, за да сме сигурни, че не нарушаваме условията в завещанието на Джошуа Барингтън.

— Ако бях отворила по-рано писмото… — тихо промълви Мейзи.

— Сър Данвърс ни увери — продължи лорд Харви, — че ако се откажеш от претенциите си върху титлата или имуществото, можем да продължим да работим по същия начин като през предишните две години. Той дори състави необходимия документ.

— Ако някой ми даде писалка, с радост ще го подпиша — каза Хари.

— Де да беше така лесно — рече лорд Харви. — И сигурно щеше да бъде, ако „Дейли Експрес“ не надуши историята.

— Боя се, че в случая вината е моя — обади се Ема. — След успеха на книгата ти от двете страни на Атлантика медиите са полудели от желание да разберат кой ще наследи титлата на Барингтън — сър Хари или сър Джайлс?

— Тази сутрин в „Нюз Кроникъл“ излезе карикатура — рече Джайлс. — Двамата с теб като противници на рицарски турнир, Ема седи на подиума с кърпичка в ръка, мъжете дюдюкат, а жените крещят окуражително.

— Какъв е намекът? — попита Хари.

— Цялата нация е разделена — каза лорд Харви. — Мъжете като че ли се интересуват само от това кой ще получи титлата и имуществото, а всички жени искат да видят за втори път Ема пред олтара. Всъщност вие двамата изместихте дори Кари Грант и Ингрид Бергман от първите страници.

— Но нали след като подпиша документа и се откажа от претенциите, публиката ще изгуби интерес и ще насочи вниманието си другаде?

— Би могло да стане така, ако не беше замесен и кралският хералдмайстор.

— Кой е пък той? — попита Хари.

— Кралският представител, когато трябва да се реши кой следва да наследи дадена титла. В деветдесет и девет процента от случаите той просто изпраща удостоверяващо писмо на следващия наследник. В редките случаи, когато има разногласия, препоръчва въпросът да бъде уреден в кабинета на съдията.