Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Последва кратко мълчание, което й създаде усещането, че е казала нещо нетактично; после Дейв рече:

— Джаки отиде в Глен Ора.

Глен Ора беше ферма в Мидълбърг, Вирджиния, където Джаки Кенеди имаше коне и ходеше на езда с ловната дружинка на Ориндж каунти. Намираше се на около час от Вашингтон.

— Взе Каролин и Джон Джон — додаде Джени.

Каролин Кенеди беше на четири годинки, а Джон Джон на една.

„Ако аз бях омъжена за него“, помисли си Мария, „нямаше да го оставям да язди моя кон“.

Изведнъж той влезе и всички станаха.

Изглеждаше уморен и напрегнат, но усмивката му беше топла както винаги. Свали си сакото, преметна го на облегалката на някакъв стол, седна на дивана, облегна се и качи крака на масичката.

Мария имаше чувството, че е приета в най-изключителната социална група в света. Намираше се в дома на президента, пиеше и похапваше, докато самият президент беше вдигнал крака на масичката. Каквото и друго да се случи, тя винаги щеше да си спомня това.

Пресуши чашата си и Дейв отново я напълни.

Защо ли си мислеше каквото и друго да се случи? Нещо тук не беше наред. Тя беше просто проучвател с надежди за ранно повишение като помощник на началника на пресслужбата. Атмосферата беше спокойна, но всъщност тя не беше сред приятели. Никой от тези хора не знаеше нищо за нея. Какво правеше тя тук?

Президентът се изправи и попита:

— Мария, би ли желала да обиколиш резиденцията?

Обиколка на резиденцията? Водена от самия президент? Кой би отказал?

— Разбира се — отговори тя и се изправи. Дайкирито я удари в главата и за миг тя се замая, но й мина.

Президентът излезе през една странична врата и тя го последва.

— Това тук беше спалня за гости, но госпожа Кенеди я преустрои в трапезария — обясни той. Стените бяха покрити с батални сцени от американската революция. Квадратната маса в центъра изглеждаше малка за стаята, а свещникът — голям за масата. Но Мария си мислеше преди всичко: аз съм сама с президента в резиденцията в Белия дом — аз, Мария Самърс!

Той се усмихна и я погледна в очите.

— Какво мислиш? — попита той, все едно не можеше да реши, докато не чуе мнението й.

— Много ми харесва — рече Мария, а й се щеше да измисли по-интелигентен комплимент.

— Насам — той я поведе обратно през Западното крило и през вратата в срещуположния край. — Това е спалнята на госпожа Кенеди — обясни той и затвори вратата зад гърбовете им.

— Красиво е — продума Мария.

Срещу вратата имаше два високи прозореца със светлосини завеси. Отляво на Мария имаше камина, а пред нея върху килим в цвета на завесите имаше диван. Над полицата бяха накачени картини, които изглеждаха изтънчени и интелигентни като самата Джаки. В другия край покривките на леглото и балдахинът също си подхождаха, както и покривката на помощната масичка в ъгъла. Мария не беше виждала подобна стая даже в списанията.

Но си мислеше: Защо той я нарича „спалнята на госпожа Кенеди“? Не спеше ли и той тук? Голямото двойно легло беше разделено на две отделни половини и Мария си спомни, че президентът трябва да спи на твърдо заради гърба.

Заведе я до прозореца и двамата погледнаха навън. Мека привечерна светлина обливаше Южната морава и фонтана, където понякога си играеха децата на семейство Кенеди.

— Толкова е красиво — каза Мария.

Той положи ръка на рамото й. За пръв път я докосваше и тя потрепери от вълнение. Помириса парфюма му, беше достатъчно близо да долови розмарина и мускуса под цитрусовия аромат. Той я гледаше с онази толкова съблазнителна лека усмивка.

— Това е една много уединена стая — продума той.

Тя го погледна в очите и прошепна:

— Да.

Чувстваше дълбока близост с него, все едно го познаваше цял живот, все едно знаеше вън от всяко съмнение, че може да му се довери и да го обича без предел. За миг виновно си помисли за Джордж Джейкс. После го отпъди от ума си.

Президентът положи другата си ръка на другото рамо и нежно я побутна назад. Когато краката й докоснаха леглото, тя седна.

Той я побутна още назад, докато тя се облегна на лакти. Продължаваше да я гледа в очите, докато разкопчаваше блузата й. За миг тя се засрами от евтините златисти копчета в тази неизразимо елегантна стая. После той сложи ръце на гърдите й.

Внезапно тя намрази найлоновия сутиен, който стоеше между нейната кожа и неговата. Бързо разкопча останалите копчета, измъкна се от блузата, пресегна се зад гърба си да разкопчае сутиена и също го захвърли. Той загледа с обожание гърдите й, после ги взе в меките си ръце, погали ги нежно в началото, после ги стисна силно.