Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Поплува няколко минути. Мария се чудеше какво би казала майка й. Мама не би одобрила дъщеря й да плува с женен мъж, ако той не е самият президент. Но сигурно нищо лошо не можеше да се случи тук, в Белия дом, пред Дейв Пауърс и Джени и Джери.

Президентът доплува до нея.

— Как се справяш в пресслужбата, Мария? — попита той, все едно това беше най-важният въпрос на света.

— Добре, благодаря, сър.

— Пиер добър началник ли е?

— Много добър. Всички го харесваме.

— И аз го харесвам.

От толкова близо Мария виждаше ситните бръчици в ъгълчетата на очите и устата му и сивото, което изпъстряше тук-там гъстата му червеникавокестенява коса. Очите му не бяха съвсем сини, а по-скоро лешникови.

Знае, че го разглеждам, каза си тя, и няма нищо против. Може би е свикнал. Може би му харесва. Той се усмихна и попита:

— Каква работа вършиш?

— Смесена — тя се чувстваше изключително поласкана. Може би той просто се държеше любезно, обаче изглеждаше искрено заинтересуван от нея. — Предимно правя проучвания за Пиер. Тази сутрин преглеждах една реч на Кастро.

— По-добре ти, отколкото аз. Речите му са дълги!

Мария се разсмя. Някъде в дъното на ума й един глас се обади: Президентът се шегува с мен за Фидел Кастро! В плувен басейн!

— Понякога Пиер иска от мен да напиша съобщение за пресата и това ми харесва най-много.

— Кажи му да ти възлага писането на повече съобщения. Добра си в това.

— Благодаря Ви, господин президент. Не мога да Ви кажа колко много означава това за мен.

— От Чикаго си, нали?

— Да, сър.

— Къде живееш сега?

— В Джорджтаун. Деля апартамента с две момичета, които работят в Държавния департамент.

— Звучи добре. Е, радвам се, че си се устроила. Ценя работата ти и знам, че Пиер също я цени.

Обърна се и заговори с Джени, но Мария не чуваше какво казва. Беше твърде развълнувана. Президентът помнеше името й, знаеше, че е от Чикаго; имаше високо мнение за работата й. И беше толкова привлекателен. Така леко й беше, че можеше да се понесе до луната.

Дейв погледна часовника си и обяви:

— Дванадесет и тридесет, господин президент.

Мария не можеше да повярва, че е била тук половин час. Стори й се като две минути. Но президентът излезе от басейна и отиде в съблекалнята.

Трите момичета излязоха.

— Вземете си сандвичи — предложи Дейв. Всички отидоха на масата. Мария опита да хапне нещо — беше обедната им почивка — но стомахът й се беше свил съвсем. Изпи бутилка сладка газирана напитка.

Дейв си отиде и трите момичета се преоблякоха в дрехите си за работа. Мария се погледна в огледалото. Косата й беше леко влажна, но всичко си беше на мястото.

Взе си довиждане с Джени и Джери и се върна в пресслужбата. На бюрото й имаше дебел доклад за здравеопазването и бележка от Селинджър, в която искаше резюме в две страници до час.

Срещна погледа на Нели, която попита:

— Е? За какво беше всичко?

Мария се позамисли за миг и отговори: — Нямам представа.

Джордж Джейкс получи съобщение да се отбие при Джоузеф Хюго в главната квартира на ФБР. Хюго сега работеше като личен асистент на директора Дж. Едгар Хувър. В съобщението се казваше, че ФБР разполага с важна информация за Мартин Лутър Кинг, която Хюго иска да сподели с екипа на главния прокурор.

Хувър ненавиждаше Мартин Лутър Кинг. В Бюрото нямаше и един чернокож агент. Хувър мразеше и Боби Кенеди. Той мразеше много хора.

Джордж се замисли дали да не откаже. Последното, което му се щеше, беше да разговаря с гадината Хюго, който беше предал движението за граждански права и лично Джордж. От време на време ръката го болеше от счупването в Атланта, което Хюго беше наблюдавал, докато си бъбреше с полицаите и пушеше.

От друга страна, ако новините бяха лоши, той искаше да ги узнае пръв. Може би ФБР беше хванало Кинг в извънбрачна афера или нещо подобно. Джордж би приветствал възможността да се справи с разпространението на всяка негативна информация за движението за граждански права. Не желаеше някой като Денис Уилсън да пусне мълвата. По тази причина се налагаше да се срещне с Хюго и навярно да изтърпи злорадстването му.

Главната квартира на ФБР се намираше на друг етаж в Министерството на правосъдието. Джордж намери Хюго в малко кабинетче до седалището на директора. Хюго имаше къса подстрижка като всички от Бюрото и носеше прост сив костюм с бяла найлонова риза и морскосиня вратовръзка. На бюрото му лежаха пакет ментолови цигари и папка.