Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Какво искаш? — попита Джордж.

Хюго се ухили. Не можеше да прикрие задоволството си.

— Един от съветниците на Мартин Лутър Кинг е комунист.

Джордж беше потресен. Това обвинение можеше да опетни цялото движение за граждански права. Изстина от притеснение. Човек никога не можеше да докаже, че някой не е комунист и все пак истината почти не беше от значение: само намекът беше смъртоносен. Подобно на обвинението във вещерство през Средновековието, това беше лесен начин за подклаждане на омраза сред глупавите и невежи хора.

— Кой е този съветник? — попита той.

Хюго погледна в папката, все едно да поосвежи паметта си.

— Стенли Левинсън.

— Не ми звучи като негърско име.

— Евреин е — отговори Хюго, извади снимка от папката и му я подаде.

Джордж видя обикновено бяло лице с редееща коса и големи очила. Мъжът беше с папийонка. Джордж се беше срещал с Кинг и хората му в Атланта и никой не приличаше на този човек.

— Сигурен ли си, че работи за Конференцията на християнските водачи от Юга?

— Не казах, че работи за Кинг. Той е адвокат в Ню Йорк. Освен това е успял бизнесмен.

— В какъв смисъл тогава е „съветник“ на доктор Кинг?

— Помогна с издаването на книгата му и го предпази от съдебно преследване за неплащане на данъци в Алабама. Не се срещат често, но разговарят по телефона.

Джордж се изправи на стола.

— Как бихте могли да знаете подобно нещо?

— Източници — мъгляво отговори Хюго.

— Значи, твърдиш, че доктор Кинг понякога телефонира на нюйоркски адвокат и получава съвети по данъчни и издателски въпроси.

— От един комунист.

— Откъде знаеш, че е комунист?

— Източници.

— Какви източници?

— Ние не можем да разкриваме самоличността на нашите осведомители.

— Пред главния прокурор можете.

— Ти не си главният прокурор.

— Знаеш ли номера на картата на Левинсън?

— Моля? — Хюго се сащиса за миг.

— Членовете на Комунистическата партия имат карти, както знаеш. Всяка карта си има номер. Кой е номерът на картата на Левинсън?

Хюго се престори, че търси.

— Не мисля, че е в тази папка.

— Значи не можеш да докажеш, че Левинсън е комунист.

— Ние не се нуждаем от доказателство — отвърна Хюго, показвайки признаци на раздразнение. — Няма да го преследваме. Просто информираме главния прокурор за подозренията си, както сме длъжни да правим.

Джордж повиши глас:

— Вие очерняте името на доктор Кинг с твърдението, че се е съветвал с комунист, и не предлагате каквито и да било доказателства?

— Прав си — изненадващо отговори Хюго. — Нужни са ни повече доказателства. Затова ще помолим телефонът на Левинсън да се подслушва. — Главният прокурор трябваше да разреши подслушването. — Тази папка е за теб. — Хюго подаде папката.

Джордж не я взе.

— Ако подслушвате Левинсън, ще чуете някои от обажданията на доктор Кинг.

Хюго сви рамене.

— Хората, които разговарят с комунисти, поемат риска да бъдат подслушвани. Нещо нередно в това?

Джордж смяташе, че в една свободна страна има нещо нередно в това, но не го каза.

— Ние не знаем дали Левинсън е комунист.

— Следователно трябва да открием.

Джордж взе папката, стана и отвори вратата.

— Хувър несъмнено ще спомене това при следващата си среща с Боби. Затова не го запазвай за себе си — каза Хюго.

Тази мисъл беше минала през ума на Джордж, но сега той отговори:

— Няма, разбира се.

И без друго идеята беше лоша.

— И какво ще направиш?

— Ще кажа на Боби — отговори Джордж. — Той ще реши.

Излезе от кабинета. Качи се с асансьора на петия етаж. Няколко служители от Министерството на правосъдието тъкмо излизаха от кабинета на Боби. Джордж надзърна вътре. Както обикновено, Боби беше свалил сакото, ръкавите на ризата му бяха навити и беше сложил очила. Явно току-що беше приключил с някаква среща. Джордж погледна часовника си: разполагаше с няколко минути преди следващата. Влезе вътре.

Боби го поздрави топло.

— Здрасти, Джордж. Как вървят работите при теб?

Винаги се държеше така от деня, когато Джордж си беше въобразил, че се кани да го удари. Боби се държеше с него като с приятел от детинство. Джордж се питаше дали това не е някакъв модел. Може би Боби трябваше да се скара с някого, преди да се сближи с него.

— Лоши новини — рече той.

— Сядай и ми кажи.

Джордж затвори вратата.

— Хувър казва, че е намерил комунист в кръга на Мартин Лутър Кинг.

— Хувър е един минетчия, който създава главоболия — отвърна Боби.