Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Добре — неохотно се съгласи той. И съвършено неискрено додаде: — Пожелавам ти много хубава вечер.

— Със сигурност ще е така.

Разделиха се и Мария се отправи към пресслужбата, а Джордж — към кабинета на вицепрезидента.

Сърцето го болеше. Харесваше Мария повече от всяко друго момиче, което беше срещал, а я беше загубил заради друг мъж.

Питам се кой ли е, мислеше си Джордж.

Мария се съблече и влезе във ваната при президента Кенеди.

Джак Кенеди пиеше хапчета по цял ден, но нищо не облекчаваше болката в гърба му като това да е във водата. Той даже се бръснеше във ваната сутрин. Ако можеше, щеше да спи в басейна.

Това беше неговата вана в неговата баня, с неговото тюркоазено-златисто шише парфюм 4711 на полицата над мивката. След първия път Мария никога не беше се връщала в покоите на Джаки. Президентът имаше отделна спалня и отделна баня, свързани с апартамента на Джаки с къс коридор, където по неизвестна причина се помещаваше грамофонът.

Джаки отново беше извън града. Мария се беше приучила да не се измъчва с мисли за съпругата на любовника си. Знаеше, че коравосърдечно предава една достойна жена и се натъжаваше, затова не мислеше по въпроса.

Мария харесваше банята, която беше по-луксозна от сън, с меки кърпи и бели халати, и скъп сапун — и едно семейство жълти гумени патета.

Бяха установили рутина. Когато Дейв Пауърс я поканеше, което се случваше приблизително веднъж седмично, тя вземаше асансьора до Резиденцията след работа. В Западната дневна винаги я очакваше кана Дайкири и поднос закуски. Понякога Дейв беше там, понякога Джени и Джери, понякога нямаше никого. Мария си сипваше питие и чакаше, изпълнена с желание, но търпелива, докато президентът дойде.

Не след дълго се преместваха в спалнята. Това беше най-любимото място на Мария в целия свят. Имаше легло със син балдахин, два стола пред истински огън и камари книги, списания и вестници навсякъде.

Чувстваше, че може да живее весело в тази стая до края на дните си.

Той нежно я беше научил да прави орален секс. Тя се оказа енергична ученичка. Обикновено той искаше това, когато дойдеше. Често нямаше търпение, желаеше го почти отчаяно и в това имаше нещо възбуждащо. Но Мария го харесваше най-много после, когато се отпускаше и ставаше по-топъл и обичлив.

Понякога пускаше плоча. Харесваше Синатра, Тони Бенет и Пърси Марканд. Никога не беше чувал за Миракълс или Шайърлес.

В кухнята винаги имаше студена вечеря: пиле, скариди, сандвичи, салата. След като се нахранеха, те се събличаха и отиваха в банята.

Мария седна в противоположния край на ваната. Той сложи две патета във водата и каза:

— Обзалагам се на четвърт долар, че моето пате е по-бързо от твоето — с бостънския си акцент казваше „четвът“ като англичанин, без „р“.

Тя взе едно пате. Най-много го обичаше, когато беше такъв: игрив, весел, като дете.

— Добре, господин президент, но нека го направим цял долар, ако ти стиска.

— Не мога да си позволя да загубя долар — разсмя се той. Но беше чувствителен и разбра, че тя не е в добро настроение. — Какво има?

— Не знам — отговори тя и сви рамене. — Обикновено не ти говоря за политика.

— Защо не? Политиката е моят живот, твоят също.

— Преследват те по цял ден. Времето, което прекарваме заедно, е за отпускане и забавление.

— Направи изключение — той вдигна стъпалото й, което лежеше до бедрото му във водата, и погали пръстите й. Тя си знаеше, че има красиви стъпала и винаги си лакираше ноктите. — Нещо те е ядосало — тихо каза той. — Кажи ми какво.

Когато я гледаше така сериозно с лешниковите си очи и кривата усмивка, Мария беше безпомощна.

— Онзи ден дядо ми беше арестуван, задето опита да се регистрира като гласоподавател.

— Арестуван? Не могат да направят това. Какво беше обвинението?

— Безделничество.

— О. Това е станало някъде в Юга.

— Голгота, Алабама; родния му град — тя се поколеба, но реши да му каже цялата истина, въпреки че можеше да не му хареса. — Искаш ли да знаеш какво каза той, когато излезе от затвора?

— Какво?

— Казал: „С президента Кенеди в Белия дом мислех, че мога да гласувам, но май съм сбъркал“. Така ми каза баба.

— По дяволите — отговори президентът. — Той ми е повярвал, а аз го предадох.

— Май той така мисли.

— А ти какво мислиш, Мария? — той продължаваше да гали пръстите на крака й.

Тя отново се замисли и се вгледа в тъмното си стъпало в неговата бяла ръка. Боеше се, че разговорът може да стане ожесточен. Той беше докачлив и за най-малкия намек, че е неискрен или неверен, или пък не е спазил обещанията си като политик. Ако го притиснеше прекалено, можеше да прекрати връзката им. А тогава тя щеше да умре.