Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Но трябваше да е честна. Пое дълбоко дъх и опита да запази спокойствие.

— Доколкото виждам, въпросът не е сложен — поде тя. — Южняците постъпват така, защото могат. Законът такъв, какъвто е, им позволява да се измъкнат въпреки Конституцията.

— Не напълно — прекъсна я той. — Брат ми Боб увеличи броя на делата, заведени от Министерството на правосъдието за нарушаване на избирателните права. С него работи един умен млад адвокат негър.

Тя кимна.

— Джордж Джейкс. Познавам го. Но това, което те правят, не е достатъчно.

Той вдигна рамене.

— Не мога да отрека.

Тя продължи.

— Всички са съгласни, че трябва да променим закона с нов Акт за Гражданските права. Много хора са на мнение, че си го обещал по време на предизборната кампания. И… никой не разбира защо още не си го направил — тя прехапа устни, после рискува докрай. — Аз също.

Лицето му стана по-сурово.

Тя незабавно съжали за откровеността.

— Не се гневи — помоли го тя. — За нищо на света не бих те ядосала, но ме попита и исках да съм честна. — Очите й се насълзиха. — А бедният ми дядо прекара цяла нощ в затвора, в най-хубавия си костюм.

Той се усмихна насила.

— Не съм сърдит, Мария. Поне не на теб.

— Можеш да ми кажеш всичко. Обожавам те. Трябва да знаеш, че никога няма да те съдя. Просто кажи какво чувстваш.

— Май съм ядосан, защото съм слаб. Имаме мнозинство в Конгреса само ако включим демократите от Юга. Ако внеса законопроект за гражданските права, те ще го саботират. И не е само това. Като отмъщение, ще гласуват против всичко останало във вътрешната ми законодателна програма, включително срещу здравеопазването. А то би могло да подобри живота на цветнокожите американци дори повече от законодателството за гражданските права.

— Значи ли това, че си се отказал от гражданските права?

— Не. Следващия ноември имаме междинни избори. Ще помоля американския народ да прати повече демократи в Конгреса, за да изпълня обещаното по време на кампанията.

— А американците ще го направят ли?

— Вероятно не. Републиканците ме нападат по външната политика. Загубихме Куба, загубихме Лаос, а сега губим Виетнам. Наложи ми се да оставя Хрушчов да издигне ограда от бодлива тел по средата на Берлин. По дяволите, тъкмо сега съм притиснат до стената.

— Колко странно — замисли се Мария. — Не можеш да позволиш на негрите от Юга да гласуват, защото си уязвим във външната политика.

— Всеки водач трябва да изглежда силен на международната сцена, иначе не може да постигне нищо.

— Не можеш ли просто да опиташ? Да внесеш законопроекта за гражданските права, макар че вероятно ще загубиш. Поне хората ще знаят колко си искрен.

Той поклати глава.

— Ако внеса законопроект и ме бият, ще изглеждам слаб, а това ще изложи на опасност всичко останало. И така никога няма да получа втори шанс за гражданските права.

— Какво тогава да кажа на дядо?

— Че да постъпваш правилно не е толкова лесно, колкото изглежда, дори човек да е президент.

Той се изправи и Мария го последва. Подсушиха се един друг с хавлии и отидоха в спалнята му. Мария облече една от неговите меки сини памучни нощници.

Отново се любиха. Ако той беше уморен, беше кратко, като първия път, но тази вечер беше спокоен. Настроението му стана игриво и двамата лежаха по гръб и си играеха един с друг, все едно нищо друго нямаше значение.

После той заспа бързо. Тя лежеше до него, благословено щастлива. Не искаше да идва утрото, когато трябваше да се облече, да иде в пресслужбата и да започне ежедневната си работа. Живееше в истинския свят, все едно е сън, и чакаше само обаждането от Дейв Пауърс, което означаваше, че трябва да се събуди и да се върне в единствената реалност, която имаше значение.

Знаеше, че някои от колегите й може да се досещат какво прави. Знаеше, че той никога няма да напусне съпругата си заради нея. Знаеше, че трябва да се притеснява от бременност. Знаеше, че всичко, което прави, е глупаво и грешно и не е възможно да свърши добре.

И беше прекалено влюбена, че да я е грижа.

Джордж разбираше защо Боби е толкова доволен, че може да го прати да говори с Кинг. Щом се налагаше да притисне движението за граждански права, имаше повече възможност да успее, ако използва чернокож пратеник. Джордж смяташе, че Боби е прав за Левинсън, но въпреки това не се чувстваше съвсем удобно в ролята си — усещане, което му ставаше все по-познато.

Атланта беше студена и дъждовна. Верина го посрещна на летището, облечена в жълтеникаво палто с черна кожена яка. Изглеждаше красива, но Джордж още го болеше твърде много от отказа на Мария, та да се почувства привлечен.