Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Изумителна ли? — отвърна той.

— Толкова е стара.

— Мисля, че е от осемнадесети век. Значи е само на около двеста години.

— Само! — засмя се тя. — В Сан Франциско нищо не е на двеста години! Къщата се намираше на улица „Грейт Питър“ в Лондон, на няколко минути пеш от Парламента. Повечето къщи в квартала бяха от осемнадесети век и Дейв смътно знаеше, че са били построени за членовете на Парламента и перовете, които трябвало да присъстват в Камарата на общините и Камарата на лордовете. Бащата на Дейв, Лойд Уилямс, беше депутат.

— Пушиш ли? — попита Бийп и извади пакет цигари.

— Само когато ми падне сгоден случай.

Тя му даде цигара и двамата запалиха.

Урсула Дюър, наречена още Бийп, също беше на тринадесет, но изглеждаше по-голяма от Дейв. Носеше готини американски дрехи, стегнати пуловери, тесни джинси и ботуши. Твърдеше, че може да кара кола. Казваше, че британското радио е тъпо — само три станции, които не пускат рокендрол — и спират работа в полунощ! Когато хвана Дейв да зяпа малките издутинки на гърдите й под черното поло, тя даже не се засрами; само се усмихна. Но никак не му даде възможност да я целуне.

Нямаше да е първото момиче, с което се целува. Би искал да я осведоми за това, просто в случай че тя го мисли за неопитен. Тя щеше да му е третата, ако се брои Линда Робъртсън — той включваше и нея в сметката, нищо че не отговори на целувката му. Работата беше там, че той знае какво прави.

С Бийп обаче не беше успял, още не.

Близо беше. Дискретно беше поставил ръка на раменете й на задната седалка на бащиния му Хъмбър Хоук, но тя беше извърнала лице и се беше зазяпала в осветените от лампите улици. Не се кискаше, когато я погъделичка човек. Танцували бяха джайв под звуците на грамофона Дансет в стаята на петнадесетгодишната му сестра Иви; но Бийп отказа бавния танц, когато Дейв пусна „Самотна ли си тази вечер“ на Елвис.

Все пак Дейв живееше с надежда. Тъжно, но се оказа, че моментът не е сега — двамата стояха в малката градинка в зимния следобед, Бийп се беше обгърнала с ръце да се топли, и двамата бяха сковани в официалните си дрехи. Щяха да излизат по тържествен семеен повод. По-късно обаче щеше да има парти. Бийп имаше четвъртинка водка в чантичката, за да подправи безалкохолните напитки, които щяха да им сервират, докато родителите лицемерно се наливат с уиски и джин. А после всичко беше възможно. Дейв зяпаше розовите й устни, свити около филтъра на цигарата Честърфийлд, и с копнеж си представяше какво би могло да бъде.

Майка му се провикна от къщата с американския си акцент.

— Влизайте, деца — тръгваме!

Двамата хвърлиха цигарите в цветната леха и влязоха.

Двете семейства се събираха в хола. Бабата на Дейв, Ет Лекуит, щеше да бъде „представена“ в Камарата на лордовете. Това означаваше, че ще стане баронеса, ще я наричат Лейди Лекуит и ще бъде пер в Камарата на лордовете от името на лейбъристката партия. Родителите на Дейв, Лойд и Дейзи, чакаха заедно със сестра му Иви и един млад приятел на семейството, Джаспър Мъри. Тук бяха и семейство Дюър, приятели от времето на войната. Уди Дюър беше фотограф и беше командирован за една година в Лондон. Довел беше съпругата си Бела и двете си деца, Камерън и Бийп. Всички американци изглеждаха очаровани от пантомимата на британския обществен живот, затова семейство Дюър се присъединиха към тържеството. Бяха голяма група, когато излязоха от къщата и се отправиха към площада на Парламента.

Докато вървяха през мъгливите лондонски улици, Бийп прехвърли вниманието си от Дейв на Джаспър Мъри. Той беше на осемнадесет и изглеждаше като викинг, висок, плещест и рус. Носеше тежко сако от туид. Дейв мечтаеше да е голям и мъжествен, та Бийп да го гледа със същия израз на възхищение и желание.

Дейв се отнасяше към Джаспър като към по-голям брат и търсеше съветите му. Признал му беше, че обожава Бийп и не може да измисли как да спечели сърцето й.

— Продължавай да опитваш — беше го посъветвал Джаспър. — Понякога простото постоянство върши работа.

Дейв чуваше какво говорят.

— Значи, ти си братовчед на Дейв? — питаше Бийп, докато прекосяваха площада на Парламента.

— Всъщност не. Не сме роднини.

— Как тогава живееш у тях, без да плащаш наем и тем подобни?

— Майка ми е била съученичка на майката на Дейв в Бъфало. Там са се запознали с твоя баща. Така всички са станали приятели.

Дейв знаеше, че има и още. Майката на Джаспър, Ева, беше избягала от нацистка Германия, а неговата майка я беше приела с присъщата си щедрост. Но Джаспър предпочиташе да подценява степента, в която неговото семейство беше задължено на семейство Уилямс.