Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Какво учиш? — попита Бийп.

— Френски и немски. Аз съм в Сейнт Джулиънс, който е един от най-големите колежи в Лондонския Университет. Но преди всичко пиша в студентския вестник. Ще стана журналист.

Дейв му завиждаше. Той никога нямаше да научи френски или да иде в университета. Беше в дъното на класа по всички предмети. Баща му се беше отчаял.

— Къде са родителите ти? — обърна се Бийп към Джаспър.

— В Германия. Обикалят цял свят с армията. Баща ми е полковник.

— Полковник! — възхити се Бийп.

Сестрата на Дейв, Иви, прошепна в ухото му:

— Какво си въобразява, че върши малката никаквица? Първо ти трепка с мигли, после флиртува с мъж, който е с пет години по-стар!

Дейв не коментира. Знаеше, че сестра му страшно си пада по Джаспър. Можеше да я подразни, но се въздържа. Харесваше сестра си, пък и беше по-добре да си спести заяждането за следващия път, когато тя се държи гадно с него.

— Не трябва ли да си роден благородник? — питаше Бийп.

— Дори и в най-старите семейства все някой трябва да е пръв — обясни Джаспър. — Но днес имаме пожизнени перове, които не предават титлата на наследниците си. Госпожа Лекуит ще бъде пожизнен пер.

— Ще трябва ли да й правим реверанс?

— Не, глупаче — разсмя се Джаспър.

— Кралицата ще присъства ли на церемонията?

— Не.

— Какво разочарование.

— Глупава кучка — прошепна Иви.

Влязоха в Уестминстърския дворец през входа за лордовете. Поздрави ги мъж в дворцови одежди, включително гащи до коляното и копринени чорапи. Дейв чу как баба му казва с напевния си уелски акцент:

— Старомодните униформи са сигурен белег на институция, която се нуждае от промяна.

Дейв и Иви бяха посещавали сградата на Парламента цял живот, но за Дюърови това беше ново преживяване и те се дивяха. Бийп забрави да се държи очарователно разсеяно и каза:

— Всяка повърхност е украсена! Плочите на пода, пъстрите килими, тапетите, дървените ламперии, цветните стъкла, каменните фигури!

Джаспър я погледна с повече интерес.

— Типична викторианска готика.

— Наистина ли?

Дейв започна да се дразни от това как Джаспър впечатлява Бийп.

Групата се раздели и повечето последваха разсилния нагоре по стълбите до галерията, която гледаше към заседателната зала. Приятелите на Етел вече бяха тук. Бийп седна до Джаспър, но Дейв успя да се настани от другата й страна, а Иви се вмъкна до него. Дейв беше посещавал често Камарата на общините, в другия край на същия дворец, но тук украсата беше по-пищна и пейките бяха тапицирани с червена кожа, а не със зелена.

След дълго чакане долу се пораздвижиха и баба влезе. Вървеше в редица с още четирима, всички със смешни шапки и крайно глупави тоги, поръбени с кожа.

— Изумително! — възкликна Бийп, но Дейв и Иви се разкикотиха.

Процесията спря пред един трон и баба коленичи — не без затруднение, понеже беше на шестдесет и осем. Падна голямо подаване на свитъци, които трябваше да бъдат прочетени на глас. Майката на Дейв, Дейзи, с приглушен глас обясняваше церемонията на родителите на Бийп — високия Уди и пухкавата Бела, но Дейв я изключи. Пълни глупости, наистина.

След малко Етел и двама от придружителите й седнаха на една от пейките. Последва най-голямата смехория.

Седнаха, после веднага се изправиха. Свалиха си шапките и се поклониха. Пак седнаха и пак си сложиха шапките. Повториха цялата работа. В очите на целия свят изглеждаха като кукли на конци: стани, шапки долу, поклони се, седни, наложи шапките. По това време Дейв и Иви вече бяха безпомощни от сподавяния смях. После онези долу направиха всичко за трети път.

— Престанете, моля ви, престанете! — избъбри Иви и от това Дейв се разсмя още повече. Дейзи ги изгледа строго със сините си очи, но тя самата имаше достатъчно чувство за хумор, та да види смешната страна. Накрая Дейзи също се разсмя.

Най-сетне всичко свърши и Етел напусна камарата. Семейството и приятелите й се изправиха. Майката на Дейв ги поведе през лабиринт от коридори и стълбища към една стая в мазето, където щеше да е увеселението. Дейв провери дали всичко е наред с китарата, която беше оставил в един ъгъл. Двамата с Иви щяха да изпълнят нещо, обаче тя беше звездата, а той само щеше да акомпанира.

След няколко минути стаята се изпълни със стотина души.

Иви притисна Джаспър и взе да го разпитва за студентския вестник. Темата беше близка на сърцето му и той отговаряше с ентусиазъм, но Дейв беше сигурен, че Иви ще загуби. Джаспър беше момче, което знаеше как да се погрижи за собствените си интереси. Точно сега той разполагаше с луксозно жилище, за което не плащаше наем, и което се намираше на съвсем кратко разстояние с автобус от колежа. Не беше вероятно да дестабилизира това удобно положение като започне роман с дъщерята в този дом. Такова беше циничното мнение на Дейв.