Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Така да бъде — отсече Кинг.

Джордж се изуми.

— Какво искате да кажете?

— Трябва да се подчиняваме на нравствените закони, дори когато това не ни устройва. Иначе защо са ни те?

— Но ако претеглите…

— Ние не претегляме. Стенли направи лошо като помогна на комунистите. Той се разкая и се поправи. Аз съм проповедник в служба на Господа. Трябва да прощавам, както Иисус прощава, и да посрещна Стенли с разтворени обятия. Че тъй и на небесата повече радост ще има за каещия се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. Аз самият твърде често се нуждая от Божията благодат, та да отказвам милост на ближния си.

— Но цената…

— Аз съм християнски пастор, Джордж. Учението за опрощението е дълбоко вкоренено в душата ми, по-дълбоко дори от свободата и справедливостта. Не бих могъл да отстъпя от него на никаква цена.

Джордж осъзна, че мисията му е обречена. Кинг беше напълно искрен. Нямаше изгледи да промени отношението му.

Той се изправи.

— Благодаря, че отделихте от времето си да обясните Вашата гледна точка. Оценявам това, оценява го и главният прокурор.

— Бог да ви благослови — рече Кинг.

Джордж и Верина излязоха от кабинета и тръгнаха навън. Без да разговарят, влязоха в нейната кола.

— Ще те оставя в хотела ти — каза Верина.

Джордж кимна. Мислеше върху думите на Кинг. Не му се говореше.

Пътуваха мълчаливо, докато Верина спря пред входа на хотела.

— Е? — попита тя.

— Кинг ме накара да се срамувам от себе си — отговори Джордж.

— Това правят проповедниците — каза майка му. — Това им е работата. Добре е за теб.

Наля му мляко и му даде парче кекс. Джордж не ги искаше.

Беше й разказал цялата история, докато седеше в кухнята й.

— Беше толкова силен. Разбере ли кое е правилно, прави го, независимо от всичко.

— Не го поставяй твърде високо — отвърна Джаки. — Никой не е ангел, особено ако е мъж.

Беше късен следобед и тя още беше облечена в работните си дрехи — семпла черна рокля и ниски обувки.

— Как беше Верина?

— Ще ми се да можеше да я видиш с това палто с черната кожена яка.

— Изведе ли я?

— Вечеряхме — не я беше целунал за лека нощ.

Съвсем изненадващо Джаки каза:

— Харесва ми тази Мария Самърс.

Джордж се удиви.

— Откъде я познаваш?

— Членува в клуба — Джаки оглавяваше цветнокожия персонал в Университетския дамски клуб. — Няма много черни членове, така че разговаряме, естествено. Тя спомена, че работи в Белия дом, аз й разказах за теб и осъзнахме, че двамата вече се познавате. Има хубаво семейство.

На Джордж му стана забавно.

— Това пък откъде го знаеш?

— Доведе родителите си на обяд. Баща й е голям адвокат в Чикаго. Познава тамошния кмет Дейли. — Дейли беше известен поддръжник на Кенеди.

— Ти знаеш за нея повече от мен!

— Жените слушат. Мъжете говорят.

— И аз харесвам Мария.

— Добре — Джаки се умисли и си спомни първоначалната тема на разговора. — Какво каза Боби Кенеди, когато ти се върна от Алабама?

— Ще одобри подслушването на Левинсън. Това означава, че ФБР ще чува някои от телефонните разговори на доктор Кинг.

— Колко важно е това? Всичко, което Кинг прави, е предназначено да стане обществено достояние.

— Федералните може да узнаят предварително какво ще прави Кинг. Ако го направят, ще подсказват на сегрегационистите, които ще могат да планират и да намерят как да подкопаят стореното от Кинг.

— Лошо е, но не е краят на света.

— Мога да подскажа на Кинг за подслушването. Да кажа на Верина да го предупреди да внимава какво казва по телефона на Левинсън.

— Така ще предадеш доверието на колегите си от службата.

— Тъкмо това ме тревожи.

— Всъщност може да се наложи да си подадеш оставката.

— Именно. Защото ще се чувствам предател.

— Освен това, те могат да открият за подсказването и когато се поогледат за възможната изкупителна жертва, ще видят едно черно лице в стаята — твоето.

— А може би трябва да го направя, ако това е правилно.

— Ако напуснеш, Джордж, няма да има черно лице във вътрешния кръг на Боби Кенеди.

— Знаех си, че ще кажеш да си мълча и да остана.

— Тежко е, но — да, мисля, че трябва да останеш.

— И аз така мисля — каза Джордж.

Живееш в изумителна къща — каза Бийп Дюър на Дейв Уилямс.

Дейв беше на тринадесет, живееше тук откакто се помнеше и всъщност никога не беше обръщал внимание на къщата. Вдигна поглед към тухлената фасада откъм градината с правилните редове джорджиански прозорци.