Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Пауърс беше личният асистент на президента.

— Разбира се — отговори Джордж. Седем години в Харвард, а съм момче за всичко, рече си той.

Преди срещата с Боби, президентът трябваше да се отбие на коктейла за знаменитости, които го подкрепяха. Джордж отиде в основния корпус на сградата и се насочи към източника на шума. Под масивните канделабри в Източната стая вече втори час стотина гости пиеха. Джордж помаха на родителите на Верина, Пърси Марканд и Бейб Лий, които разговаряха с човек от Националния комитет на Демократическата партия.

Президентът не беше тук.

Джордж се озърна и забеляза вход към кухнята. Научил беше, че президентът често използва входовете за персонала и задните коридори, за да не го приклещват и бавят.

Джордж мина през кухненската врата и веднага намери президента и хората му. Красивият загорял от слънцето Кенеди носеше морскосин костюм с бяла риза и тясна вратовръзка. Изглеждаше уморен и нервен.

— Не мога да се снимам със смесена двойка! — раздразнено каза той. — Ще загубя десет милиона гласа!

В балната зала Джордж беше видял само една смесена двойка: Пърси Марканд и Бейб Лий. Беше възмутен. Значи либералният президент се боеше да се снима с тях!

Дейв Пауърс беше дружелюбен мъж на средна възраст, с голям нос и плешива глава, толкова различен от началника си, колкото можеше да си представи човек.

— Какво се очаква да направя? — попита той президента.

— Изведи ги от там!

Дейв беше личен приятел и не се боеше да покаже на Кенеди, че е ядосан.

— И какво ще им кажа, за Бога?

Внезапно Джордж престана да се ядосва и започна да мисли. Дали това не беше възможност за него? Без да има определен план, той каза:

— Господин президент, аз съм Джордж Джейкс. Работя за главния прокурор. Мога ли да се погрижа за този проблем вместо Вас?

Наблюдаваше лицата им и знаеше какво си мислят. Щом Пърси Марканд ще бъде обиждан в Белия дом, колко по-хубаво щеше да е човекът, който го обижда, да е черен.

— Да, по дяволите — отвърна Кенеди. — Оценявам това, Джордж.

— Да, сър — рече Джордж и се върна в балната зала.

А какво щеше да прави? Докато крачеше по излъскания под на залата към Пърси и Бейб Лий, той си блъскаше главата. Трябваше да ги изведе от тук за петнадесет-двадесет минути, това беше всичко. Какво можеше да им каже?

Всичко, освен истината.

Когато стигна до групата разговарящи и леко докосна Пърси Марканд по ръката, той още не знаеше какво да каже.

Пърси се обърна, позна го, усмихна се и му стисна ръката.

— Чуйте всички! — обяви той на околните. — Запознайте се с един участник в Похода на свободата!

Бейб Лий го улови с две ръце, като че се боеше някой да не й го открадне.

— Ти си герой, Джордж — рече тя.

В този миг Джордж разбра какво ще им каже.

— Господин Марканд, госпожо Лий, сега работя за Боби Кенеди и той би искал да поговори с вас няколко минути за гражданските права. Мога ли да ви заведа при него?

— Разбира се — откликна Пърси и след секунди вече бяха вън от балната зала.

Джордж начаса съжали за думите си. Докато ги водеше към Западното крило, сърцето му блъскаше в гърдите. Как ли щеше Боби да приеме това? Можеше да каже: Не, по дяволите, нямам време. А последваше ли някакъв неловък инцидент, вината щеше да е на Джордж. Защо не си държа устата затворена?

— Обядвах с Верина — рече той в опит да поддържа разговор.

— Тя обича работата си в Атланта — отговори Бейб Лий. — Конференцията на християнските водачи от Юга има малко управляващо тяло, но върши страхотна работа.

— Доктор Кинг е велик човек — рече Пърси. — От всички водачи на движението за граждански права, които познавам, той е най-впечатляващ.

Стигнаха Кабинета и влязоха. Шестимата присъстващи седяха в единия край на дългата маса и разговаряха, някои пушеха. Изгледаха новодошлите с изненада. Джордж забеляза Боби и се взря в лицето му. Боби изглеждаше озадачен и раздразнен.

— Боби, Вие познавате Пърси Марканд и Бейб Лий. Те с радост ще говорят с нас за гражданските права за няколко минути.

За миг лицето на Боби потъмня от гняв. Джордж си даде сметка, че за втори път днес изненадва началника си с неканени гости. После Боби се усмихна:

— За нас е привилегия! Сядайте, хора. Благодаря ви, че подкрепихте избирателната кампания на брат ми!

Джордж изпита облекчение. Нямаше да стане неудобно. Боби автоматично беше превключил на очарователно поведение. Поинтересува се от възгледите на Пърси и Бейб и говори откровено за трудностите, които двамата с президента имат с демократите от Юга в Конгреса. Гостите бяха поласкани.