Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Димка схвана.

— Когато напрежението е максимално, никой не може да направи и крачка, без да предизвика война.

— Отлично. А американците не желаят война повече от нас. Следователно, ако поддържаме международното напрежение до максимум — пълно до ръба — американският президент е безпомощен. Не може да направи нищо, без да предизвика война, следователно не трябва да прави нищо!

Димка осъзна, че това е блестящо. Показа му как по-слабата сила може да надделее.

— Значи сега Кенеди е безсилен? — попита той.

— Защото следващата му стъпка е войната!

Дали това е бил дългосрочният план на Хрушчов, чудеше се Димка. Или току-що го беше скроил в потвърждение на някакво прозрение? Хрушчов определено беше импровизатор. Но това нямаше значение.

— И така, какво ще правим с берлинската криза? — попита той.

— Ще построим стена — отговори Хрушчов.

Джордж Джейкс отведе Верина Марканд на обяд в клуб Жокей. Не беше клуб, а готин нов ресторант в хотел Феърфакс, който се ползваше с благосклонността на хората от рода Кенеди. Джордж и Верина бяха най-добре облечената двойка в салона, тя беше очарователна в карираната рокля с широк червен колан, а той беше в ушит по поръчка тъмносин блейзър с раирана вратовръзка. Въпреки това получиха маса до вратата към кухнята. Вашингтон беше интегриран, но не и свободен от предразсъдъци. Джордж не се остави това да го ядоса.

Верина беше в града с родителите си. Бяха поканени в Белия дом по-късно същия ден на коктейл — благодарност за изявени поддръжници като тяхното семейство. Джордж знаеше, освен това, че целта е и да се запази тяхната благосклонност и за следващата кампания.

Верина огледа обстановката преценяващо.

— Отдавна не съм била в приличен ресторант — каза тя. — Атланта е пустиня.

С родители холивудски звезди тя беше възпитана да намира разкошното за нормално.

— Би трябвало да се преместиш тук — каза й Джордж, докато се взираше в изумителните й зелени очи. Роклята без ръкави разкриваше съвършенството на кожата й с цвят на кафе с мляко и тя със сигурност го знаеше. Преместеше ли се във Вашингтон, Джордж щеше да я покани на среща.

Опитваше се да забрави Мария Самърс. Излизаше с Норин Латимър, която беше завършила история и сега работеше като секретарка в Музея по Американска история. Тя беше привлекателна и интелигентна, но не се получаваше: Джордж продължаваше да мисли за Мария през цялото време. Навярно Верина щеше да се окаже по-ефикасно лекарство.

Естествено, той запазваше всичко това за себе си.

— Там, в Джорджия, ти си далеч от света.

— Не бъди толкова сигурен — отвърна Верина. — Аз работя за Мартин Лутър Кинг. Той ще промени света повече от Джон Ф. Кенеди.

— Това е защото доктор Кинг се занимава само с едно нещо, гражданските права, а президентът — със сто. Той е защитникът на свободния свят. Точно сега основната му грижа е Берлин.

— Любопитно, нали? Той вярва в свободата и демокрацията за германския народ в Източен Берлин, но не и за негрите в Юга.

Джордж се усмихна. Тя винаги беше борбена.

— Не става дума само за това в какво вярва — отговори той. — А за това какво може да постигне.

Верина сви рамене.

— И с какво ти правиш нещата по-различни?

— Министерството на правосъдието има деветстотин и петдесет юристи. Преди аз да дойда, само десет от тях бяха черни. Значи вече допринасям за десет процента подобрение.

— И какво постигна?

— Министерството води твърда политика към Комисията по междущатската търговия. Боби поиска да прекратят сегрегацията в автобусните превози.

— А какво те кара да мислиш, че това правило ще бъде приложено по-добре от всички досега?

— Засега не много. — Джордж изпитваше безсилен гняв, но не искаше напълно да го разкрива пред Верина. — Има един тип, Денис Уилсън, млад бял адвокат от личния екип на Боби, който ме разглежда като заплаха и ме държи настрана от наистина важните срещи.

— Как може да направи такова нещо? Ти си взет на работа от Боби Кенеди — нима той не иска твоя принос?

— Трябва да спечеля доверието му.

— Ти си само маска — презрително каза Верина. — С теб Боби може да каже на света, че има негър, който го съветва по гражданските права. Не се налага да те слуша.

Джордж се опасяваше, че може би тя има право, но не го призна.

— Това зависи от мен. Трябва да го накарам да слуша.

— Ела в Атланта — каза тя. — Работата с доктор Кинг още е отворена.

Джордж поклати глава.