Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Хвана я за ръка и излязоха от плиткото на сушата. Легнаха един до друг на тревата и започнаха да се целуват отново. Димка докосна гърдите й и се зачуди дали в този ден ще загуби девствеността си.

После ги прекъсна остър глас по мегафон.

— Връщай лодката на пристана! Времето ви изтече!

— Нравствената полиция — промърмори Нина.

Димка се разсмя въпреки разочарованието си.

Вдигна поглед и забеляза малка гумена лодка с външен мотор, която минаваше на стотина метра от брега.

Махна в знак, че е разбрал. Трябваше да задържат лодката два часа. Димка предполагаше, че един подкуп за отговорника би им осигурил продължение, но не беше помислил за това. Наистина, не беше и мечтал, че връзката му с Нина ще се развие толкова бързо.

— Не можем да се върнем без другите — каза Нина, но след миг Валентин и Анна излязоха от гората. Явно са били съвсем наблизо, предположи Димка, и са чули повикването по мегафона.

Момчетата се отдалечиха малко от момичетата и нахлузиха горните си дрехи върху плувките. Димка чу как Анна и Нина разговарят приглушено. Анна говореше настойчиво, а Нина се кикотеше и кимаше в знак на съгласие.

После Анна многозначително погледна Валентин. Явно беше някакъв предварително уговорен сигнал. Валентин кимна и се обърна към Димка.

— Четиримата ще идем на танцовата забава довечера — тихо каза той. — Когато се върнем, Анна ще дойде с мен в нашата палатка. Ти ще идеш с Нина в тяхната. Става ли?

Беше повече от добре, беше вълнуващо.

— И си уговорил всичко това с Анна?

— Да, и Нина току-що се съгласи.

Димка направо не можеше да повярва. Можеше да прегръща твърдото тяло на Нина цяла нощ.

— Тя ме харесва!

— Трябва да е заради гащетата.

Качиха се в лодката и загребаха обратно. Момичетата обявиха, че искат да вземат душ веднага, щом се върнат. Димка се чудеше как да направи така, че времето до вечерта да мине по-бързо.

Когато стигнаха пристана видяха, че там чака един мъж в черен костюм.

Димка инстинктивно разбра, че е дошъл за него. Можех да се досетя, рече си той със съжаление; нещата се развиваха прекалено добре.

Всички слязоха от лодката. Нина огледа мъжа, който се потеше в костюма си, и попита:

— Ще ни арестуват ли, задето задържахме лодката по-дълго? — не го каза съвсем на шега.

Димка попита:

— За мен ли сте дошли? Аз съм Дмитрий Дворкин.

— Да, Дмитрий Илич — почтително отвърна онзи. — Аз съм Вашият шофьор. Тук съм, за да Ви откарам на летището.

— Какъв е случаят?

Шофьорът сви рамене.

— Генералният секретар иска да сте при него.

— Ще си взема чантата — рече Димка със съжаление.

Слаба утеха беше, че Нина изглеждаше изпълнена със страхопочитание.

Колата откара Димка до летище Внуково, югозападно от Москва, където Вера Плетнер го чакаше с голям плик и билет до Тбилиси, столицата на Грузинската съветска социалистическа република.

Хрушчов не беше в Москва, а в дачата, тоест втория дом, в Пицунда — курорт за висши правителствени служители на брега на Черно море. На там се беше упътил и Димка.

Досега не беше летял със самолет.

Не беше единственият сътрудник, чиято почивка беше прекъсната. Докато стоеше в залата за заминаващите и се канеше да отвори плика, към него се приближи Евгений Филипов, облечен в обичайната си сива бархетна риза, въпреки лятното време. Филипов изглеждаше доволен, което трябваше да се приема като лош знак.

— Стратегията Ви се провали — каза той на Димка с видимо доволство.

— Какво се е случило?

— Президентът Кенеди е говорил по телевизията.

Кенеди не беше казал нищо в продължение на седем седмици след срещата във Виена. Съединените щати не бяха отговорили на заплахата на Хрушчов да подпише договор с Източна Германия и да си върне Западен Берлин. Димка беше заключил, че американският президент е твърде уплашен да се противопостави на Хрушчов.

— За какво беше речта?

— Каза на американския народ да се готви за война.

Значи това е било толкова спешно.

Повикаха ги на борда.

— Какво точно каза Кенеди? — обърна се Димка към Филипов.

— Говорейки за Берлин, той каза: „Нападение срещу този град ще се приеме като нападение срещу всички нас“. Пълният текст е в плика.

Качиха се в самолета. Димка още беше по гащета. Самолетът беше реактивен пътнически Туполев Ту-104. Димка гледаше през прозореца, докато излитаха. Знаеше как работи самолетът, как извитата горна повърхност на крилото създава разлика във въздушното налягане, но все пак, когато самолетът се издигна, това му се стори магия.