Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Боби е решил да наеме млад черен адвокат, за да придаде на екипа на главния прокурор негърска перспектива към гражданските права. И ме попита мога ли да препоръчам някого.

За миг Джордж се вцепени.

— Да не би да казвате, че…

Уест предупредително вдигна ръка.

— Не Ви предлагам работата. Единствено Боби може да направи това. Но мога да Ви уредя интервю… ако искате.

— Джордж! Работа за Боби Кенеди! Би било фантастично! — възкликна Джаки.

— Майко, Кенеди ни разочароваха толкова много.

— Тогава работи за Боби и промени нещата!

Джордж се подвоуми. Огледа нетърпеливите лица наоколо: майка му, баща му, баба му, дядо му, после пак майка му.

— Може би ще го направя — каза най-сетне той.

За свой срам, Димка Дворкин беше девствен на двадесет и две години.

Докато следваше в университета, беше излизал с няколко момичета, но никоя от тях не го остави да стигне до края. Пък и той не беше сигурен, че би трябвало. Всъщност никой не му беше казвал, че сексът трябва да е част от дълга и изпълнена с любов връзка, но той някак го чувстваше тъкмо така. Никога не бе изпитвал трескаво желание да го направи бързо, като някои момчета. Сега обаче липсата на опит се превръщаше в неудобство.

Приятелят му Валентин беше пълна противоположност. Висок и самоуверен, той имаше черна коса, сини очи и тонове чар. Към края на първата им година в Московския университет беше преспал с повечето студентки от факултета по политически науки и с една от преподавателките. В началото на тяхното приятелство Димка го беше попитал:

— А какво правиш за… нали разбираш, за избягване на бременност?

— Това си е проблем на момичето, нали така? — безгрижно беше отговорил Валентин. — Ако стане най-лошото, не е толкова трудно да се направи аборт.

Като разговаря и с други, Димка установи, че много съветски момчета имат същото отношение. Мъжете не забременяваха, така че това не беше техен проблем. При това можеше да се направи аборт по препоръка през първите дванадесет седмици. Но Димка не можеше да се почувства удобно с отношението на Валентин, навярно защото сестра му се отнасяше така презрително към това.

Сексът беше основният интерес на Валентин, а учението идваше на второ място. С Димка беше обратното — затова сега Димка беше сътрудник в Кремъл, а Валентин работеше в градското управление на парковете.

Тъкмо чрез връзките си в управлението на парковете Валентин успя да уреди за тях двамата една седмица във ваканционния лагер за млади комунисти „В. И. Ленин“ през юли 1961.

Лагерът беше малко военен, с палатки в съвършено прави редици и вечерен час в десет и половина, но имаше плувен басейн, езеро с лодки и купища момичета. Една седмица в този лагер беше много желана привилегия.

Димка вярваше, че си е заслужил ваканцията. Виенската среща беше победа за Съветския съюз и той също беше допринесъл за това.

Всъщност Виенската среща започна зле за Хрушчов. Кенеди и неговата ослепителна съпруга бяха влезли в града с армада лимузини, от които се вееха десетки флагове с райета и звезди. Когато двамата водачи се срещнаха, телевизионните зрители в цял свят видяха, че Кенеди е доста по-висок, извисява се над Хрушчов и гледа над патрицианския си нос към плешивото теме на последния. Отлично скроените костюми и тесните вратовръзки на Кенеди караха Хрушчов да изглежда като селянин в неделните си дрехи. Америка беше спечелила състезанието по блясък, в което Съветският съюз не подозираше, че влиза.

Но щом разговорите започнаха, Хрушчов доминираше. Когато Кенеди опита да проведе дружеско обсъждане, като между двама разумни мъже, Хрушчов стана шумен и нападателен. Кенеди предположи, че не е логично Съветският съюз да насърчава комунизма в страните от Третия свят и после гневно да протестира срещу усилията на Америка да възпира комунизма в съветската сфера. Хрушчов презрително отговори, че разпространението на комунизма е историческа неизбежност и нищо, което двамата водачи правят, не може да застане на пътя му. Кенеди слабо разбираше марксистката философия и не знаеше какво да каже.

Стратегията, разработена от Димка и другите анализатори, победи. Когато Хрушчов се върна в Москва нареди разпространяването на десетки копия на протоколите от срещата, не само в Съветския блок, но и сред водачите на такива далечни страни като Камбоджа и Мексико. След това Кенеди запази мълчание и дори не отговори на заплахата на Хрушчов да превземе Западен Берлин. А Димка отиде на почивка.