Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Маниерът й беше толкова съблазнителен, че Джордж неловко погледна съпруга й с мисълта, че той може да се е ядосал, но нито Пърси, нито Верина реагираха по някакъв начин и Джордж се запита дали Бейб Лий не се държи така с всички мъже.

Когато смогна да се освободи от нея, Джордж се обърна към Пърси:

— Знам, че участвахте в предизборната кампания на Кенеди миналата година. Сега не сте ли ядосани от политиката му по гражданските права?

— Всички ние сме разочаровани — отговори Пърси.

Верина се намеси:

— Така си и мислех! Боби Кенеди помоли участниците в Похода да дадат малко почивка. Можете ли да си представите? Разбира се, КОРА отказаха. Америка се управлява от законите, не от тълпите!

— Това трябваше да се изтъкне от главния прокурор — каза Джордж.

Пърси кимна, необезпокоен от атаката на двамата.

— Чувам, че администрацията е сключила сделка с южните щати — каза той. Джордж наостри уши: това го нямаше във вестниците. — Щатските губернатори са се съгласили да удържат тълпите, а братята Кенеди искат тъкмо това.

Джордж знаеше, че в политиката никой не дава нещо срещу нищо.

— И какво поискаха в замяна?

— Главният прокурор ще си затвори очите за незаконния арест на участниците в Похода на свободата.

Верина беше възмутена и се подразни от баща си.

— Иска ми се да ми беше казал това по-рано, татко — остро се намеси тя.

— Знаех, че ще се ядосаш, миличка.

Лицето на Верина потъмня от снизходителното му отношение и тя отмести поглед.

Джордж се съсредоточи върху най-важния въпрос.

— Ще протестирате ли публично, господин Марканд?

— Мислил съм за това. Но не смятам, че би имало голям ефект.

— Може да настрои чернокожите гласоподаватели срещу Кенеди през 1964.

— Сигурни ли сме, че искаме да направим това? По-зле ще сме с някой като Дик Никсън в Белия дом.

— Какво можем да направим тогава? — раздразнено попита Верина.

— Случилото се в Юга през последния месец доказа вън от всякакво съмнение, че законът, такъв какъвто е, е твърде слаб. Трябва ни нов закон за гражданските права.

— Амин — отвърна Джордж.

Пърси продължи:

— Може да помогна това да стане. Тъкмо сега разполагам с известно влияние в Белия дом. Ако критикувам братята Кенеди, няма да имам никакво влияние.

Джордж вярваше, че Пърси трябва да говори. Верина изрази на глас същата мисъл.

— Длъжен си да кажеш каквото е правилно. Америка е пълна с благоразумни хора. Така се забъркахме в това.

Майка й се обиди:

— Татко ти е известен с това, че казва каквото е правилно — раздразнително рече тя. — Той залага главата си отново и отново.

Джордж разбра, че Пърси няма да бъде разубеден. Но навярно беше прав. Нов закон за гражданските права, по силата на който няма да е възможно южните щати да потискат негрите, може би беше единственото истинско решение.

— По-добре да намеря нашите — каза той. — За мен беше чест да се запозная и с двама ви.

— Помисли си за работата при Мартин — провикна се Верина подире му, докато той се отдалечаваше.

Джордж отиде в парка, където щяха да се раздават дипломите по право. Беше издигната временна сцена и под шатри бяха наредени сгъваеми маси за обяда след това. Намери родителите си веднага.

Майка му беше с нова жълта рокля. Трябва да беше спестявала за нея: тя беше горда и не позволяваше на Пешкови да купуват неща за нея, а само за Джордж. Огледа го от глава до пети в академичната тога и четвъртитата шапка.

— Това е най-гордият ден в живота ми — каза тя. После, за изумление на Джордж, избухна в сълзи.

Той беше изненадан. Това не беше обичайно. Джаки беше прекарала последните двадесет и пет години, отказвайки да покаже слабост. Прегърна я.

— Такъв късметлия съм, че те имам, мамо.

Нежно се освободи от прегръдката и попи сълзите й с чиста бяла носна кърпичка. После се обърна към баща си. Като повечето завършили Харвард, Грег носеше сламена шапка и на панделката й беше отпечатана годината на завършването — в неговия случай, 1942.

— Поздравления, момчето ми — каза той и стисна ръката му. Е, той е тук, рече си Джордж, което е нещо.

След миг се появиха бабата и дядото на Джордж. И двамата бяха руски имигранти. Дядо му Лев Пешков беше започнал като управител на барове и нощни клубове в Бъфало, а сега притежаваше студио в Холивуд. Дядо открай време си беше конте и днес беше облечен в бял костюм. Джордж не знаеше какво да мисли за него. Хората говореха, че Лев е безмилостен бизнесмен и не уважава твърде закона. От друга страна, той беше мил с чернокожия си внук, отпускаше му щедра издръжка и плащаше образованието му.