Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Нямаше работа в Алабама.

— А на теб не ти влизаше в работата да се правиш на активист за граждански права, докато през цялото време си шпионирал за другата страна. Кой ти плащаше, Ку-клукс-клан ли?

Хюго отбранително вирна брадичка и на Джордж му се прииска да го фрасне.

— Доброволно се съгласих да давам информация на ФБР — отговори Хюго.

— Значи си го направил безплатно! Не знам дали това е по-добре или е по-зле.

— Но повече няма да съм доброволец. Следващата седмица започвам работа в Бюрото — каза го с полузасрамения и полупредизвикателен тон на човек, който признава, че е член на някаква религиозна секта.

— Оказа се толкова добър доносник, че ти дадоха работа.

— Винаги съм искал да работя в правоприлагащите органи.

— Не това правеше в Анистън. Ти беше на страната на престъпниците там.

— Вие, хора, сте комунисти. Чувал съм ви да говорите за Карл Маркс.

— И за Хегел, и Волтер, и Ганди, и Иисус Христос. Стига бе, Хюго, даже ти не си толкова тъп.

— Мразя безредието.

И тъкмо това е проблемът, замисли се с горчивина Джордж. Хората мразеха безредието. Пресата обвини участниците в Похода, че са разпалили безредици, а не сегрегационистите с техните бейзболни бухалки и бомби. Полудя от безсилен гняв: никой в Америка ли не се замисляше кое е правилно?

От другата страна на моравата съгледа Верина Марканд, която му махаше. Внезапно изгуби интерес към Джоузеф Хюго.

Верина завършваше факултета по английски. В Харвард обаче имаше толкова малко цветнокожи, че всички се познаваха. А Верина беше толкова красива, че Джордж щеше да я забележи дори ако беше едно от хиляда цветнокожи момичета в университета. Имаше зелени очи и кожа с цвят на карамелен сладолед. Под тогата носеше къса зелена рокля, която разкриваше дългите й гладки крака. Накривила беше четвъртитата шапчица под сладък ъгъл. Верина беше динамит.

Хората говореха, че двамата с Джордж си прилягат, но те никога не бяха излизали. Когато Джордж нямаше връзка, тя беше ангажирана, и обратното. Сега беше прекалено късно.

Верина беше пламенна защитничка на гражданските права и щеше да работи за Мартин Лутър Кинг след завършването. Сега тя ентусиазирано каза:

— С вашия Поход на свободата вие наистина почнахте нещо!

Истина беше. След запалителните бомби в Анистън Джордж напусна Алабама със самолет и гипсирана ръка, но останалите продължиха предизвикателството. Десетима студенти от Нашвил взеха автобус до Бирмингам, където бяха арестувани. Нови участници в Похода замениха първата група. Имаше още насилия от страна на бели расисти. Участието в Похода на свободата се превърна в масово движение.

— Обаче си загубих работата — каза Джордж.

— Ела в Атланта и работи за Кинг — незабавно отвърна Верина.

Джордж се изуми.

— Той ли ти каза да ме питаш?

— Не, но на него му трябва адвокат, а никой от кандидатите не е и наполовина толкова умен, колкото си ти.

Джордж беше заинтригуван. Почти се беше влюбил в Мария Самърс, но щеше да направи добре, ако я забрави: навярно никога нямаше да я види отново. Чудеше се дали Верина би излязла с него, ако и двамата работеха за Кинг.

— Това е идея — отговори Джордж. Но трябваше да си помисли.

Смени темата.

— Родителите ти тук ли са днес?

— Разбира се, ела да се запознаеш с тях.

Родителите на Верина бяха знаменитости и поддържаха Кенеди. Джордж се надяваше сега да критикуват президента за слабата му реакция на насилието на сегрегационистите. Навярно Джордж и Верина можеха да ги убедят да направят публично изявление. Това доста би облекчило болката в ръката му.

Тръгна през моравата редом с Верина.

— Мамо, татко, това е моят приятел Джордж Джейкс — каза тя.

Родителите й се оказаха висок добре облечен чернокож мъж и бяла жена с руси коси в сложна прическа. Джордж беше виждал фотографиите им много пъти: те бяха прочута смесена двойка. Пърси Марканд беше „негърският Бинг Кросби“, филмова звезда и изпълнител на сладникави песни. Бейб Лий беше театрална актриса, чийто специалитет бяха ролите на страстни жени.

Пърси заговори с топъл баритонов глас, познат от десетки хитове:

— Господин Джейкс, долу в Алабама Вие понесохте да Ви счупят ръката заради всички нас. За мен е чест да Ви поздравя.

— Благодаря, сър, но моля да ме наричате Джордж.

Бейб Лий го улови за ръката и се взря в очите му, като че искаше да се омъжи за него.

— Толкова сме ти признателни, Джордж. И толкова се гордеем.