Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Сега го улови за ръката и му рече доверително:

— Имам един съвет за теб в правната ти кариера. Не представлявай престъпници.

— Защо не?

— Защото губят — ухили се дядо.

Широко се вярваше, че самият Лев Пешков е престъпник, че е бил контрабандист на алкохол по време на Сухия режим.

— Всички престъпници ли губят? — попита Джордж.

— Онези, които са заловени. На останалите не им трябват адвокати — Лев се разсмя от сърце.

Бабата на Джордж, Марга, го разцелува топло.

— Не слушай дядо си — рече тя.

— Трябва да го слушам — отговори Джордж. — Нали той плати образованието ми.

Лев го посочи с пръст.

— Радвам се, че не си забравил това.

Марга не му обърна внимание.

— Само се виж — каза тя на Джордж с изпълнен с обич глас. — Такъв хубавец, а вече и адвокат!

Джордж беше единственият внук на Марга и тя душа даваше за него. Сигурно щеше да му пъхне в джоба петдесетачка преди края на следобеда.

Марга беше певица в нощен клуб и на шестдесет и пет години все още се носеше, сякаш излиза на сцената, в тясна рокля. Черната й коса навярно беше вече боядисана в този цвят. Носеше повече бижута, отколкото беше прието за събитие на открито, Джордж знаеше това; но предполагаше, че бидейки любовница, а не съпруга, тя изпитва потребност да показва положение.

Марга беше любовница на Лев от почти петдесет години. Грег беше единственото им дете.

Лев имаше и съпруга, Олга, в Бъфало, и дъщеря Дейзи, която беше омъжена за англичанин и живееше в Лондон. Затова Джордж имаше английски братовчеди, които не познаваше — предполагаше, че са бели.

Марга разцелува Джаки и Джордж забеляза, че хората наоколо ги гледат изненадано и неодобрително. Дори в либералния Харвард беше необичайно да се види бял човек да прегръща негър. Но семейството на Джордж винаги привличаше погледите в редките случаи, когато всички се появяваха публично. Дори на места, където всички раси се приемаха, едно смесено семейство все още можеше да събуди латентните предразсъдъци на белите. Знаеше, че до края на деня ще чуе някой да промърморва „мелез“. Щеше да пренебрегне обидата. Неговите чернокожи баба и дядо отдавна бяха починали и това беше цялото му семейство. Да има тези четирима души, които щяха да се пръснат от гордост на церемонията по завършването му, си заслужаваше всяка цена.

— Вчера говорих със стария Реншоу — каза Грег. — Придумах го да поднови предложението за работа във Фосет Реншоу.

— О, това е чудесно! — възкликна Марга. — Джордж, ти все пак ще станеш вашингтонски адвокат!

Джаки дари Грег с една от редките си усмивки.

— Благодаря ти, Грег.

Той вдигна предупредително пръст:

— Има условия.

— О, Джордж ще се съгласи с всичко разумно — подхвърли Марга. — Това е такава прекрасна възможност за него.

Джордж знаеше, че тя има предвид за черно момче, но не възрази. При всички положения, Марга беше права.

— Какви са условията? — предпазливо попита той.

— Нищо, което да не се отнася до всеки адвокат в света — отговори Джордж. — Трябва да внимаваш да не се забъркваш в неприятности, това е всичко. Един адвокат не може да е от погрешната страна на закона.

Джордж беше подозрителен.

— Да не се забърквам в неприятности?

— Просто не участвай повече в никакви протестни движения, маршове, демонстрации, и тем подобни. И без това в първата ти година като младши партньор няма да имаш време за такива работи.

Предложението разгневи Джордж.

— Значи ще започна кариерата си като обещая никога да не правя нищо за каузата на свободата.

— Не гледай на нещата по този начин — отговори баща му.

Джордж преглътна гневния си отговор. Знаеше, че семейството му иска само най-доброто за него. Като се постара да говори безизразно, той попита:

— Как би трябвало да гледам на това?

— Ролята ти в движението за граждански права няма да е на войник от предната линия, това е всичко. Бъди поддръжник. Пращай веднъж годишно чек на НАНЦ — Националната асоциация за напредък на цветнокожите беше най-старата и най-консервативната от групите за граждански права: те се противопоставяха на Походите на свободата като твърде провокативни. — Просто не вдигай глава. Нека някой друг пътува с автобусите.

— Може да има и друг начин — отговори Джордж.

— Какъв?

— Бих могъл да работя за Мартин Лутър Кинг.

— Той предложил ли ти е работа?

— Разговаряха с мен.

— Колко ще ти плаща?

— Предполагам, че не много.

— Не си мисли, че можеш да откажеш една съвсем прилична работа и после да дойдеш при мен за издръжка — намеси се Лев.