Кен Фоллетт - Прагът на вечността

В първия ден той си облече новите дрехи, карирана риза с къси ръкави и гащета, които майка му беше ушила от панталоните на износен син шевиотен костюм.

— Модерни ли са на запад такива гащета? — попита Валентин.

Димка се разсмя.

— Доколкото знам, не.

Докато Валентин се бръснеше, Димка отиде за провизии.

Когато излезе, със задоволство видя как една млада жена пали в съседство походната печка, каквато имаше във всяка палатка. Беше малко по-голяма от Димка; той предполагаше, че е на двадесет и седем. Имаше гъсти и къси червеникавокестеняви коси и привлекателни лунички. Изглеждаше притеснително модерна в оранжева блуза и тесни черни панталони до под коляното.

— Здравейте! — поздрави Димка с усмивка. Тя вдигна поглед към него. — Имате ли нужда от помощ с печката?

Тя запали газта с кибрит и влезе в палатката, без да отговори.

Е, с тази няма да загубя девствеността си, помисли Димка и продължи нататък.

Купи яйца и хляб от магазина до общата баня. Когато се върна, пред палатката имаше две момичета: онова, което заговори, и хубава стройна блондинка. Блондинката имаше същите черни панталони, но блузата й беше розова. Валентин им приказваше нещо и те се смееха.

Представи ги на Димка. Червенокосата се наричаше Нина. Тя не спомена по-раншната им среща, но изглеждаше все така резервирана. Русата беше Анна и явно тя беше по-отворената, усмихваше се и грациозно отмяташе коси назад.

Димка и Валентин бяха донесли един железен тиган, в който мислеха да готвят всичко, и Димка го напълни с вода, за да свари яйцата; момичетата обаче бяха по-добре екипирани и Нина взе яйцата, за да направи блини.

„Нещата се пораздвижват“, рече си Димка.

Докато се хранеха Димка разучаваше Нина. Тесният нос, малката уста и вирнатата брадичка й придаваха предпазлив вид, все едно непрестанно претегля нещата. Но беше пищна и когато Димка осъзна, че може да я види по бански, гърлото му пресъхна.

Валентин обяви:

— Двамата с Димка ще вземем лодка и ще гребем до другата страна на езерото — Димка за пръв път чуваше този план, но си замълча. Валентин продължи: — Защо не идем четиримата? Можем да си устроим пикник за обяд?

Не е възможно да е толкова лесно, мислеше Димка. Та те току-що се бяха запознали!

Момичетата се спогледаха телепатично, после Нина отсече:

— Ще видим. Да почистим — и започна да раздига чиниите и приборите.

Разочароващо, но навярно не беше краят на цялата работа.

Димка предложи да отнесе мръсните съдове до мивките.

— Откъде взе гащетата? — попита Нина, докато вървяха нататък.

— Мама ми ги уши.

— Сладур — разсмя се тя.

Димка се зачуди какво би имала предвид сестра му, наричайки някой мъж сладур, и реши, че това значи, че той е мил, но не е привлекателен.

В една бетонна сграда се помещаваха тоалетните, душовете и мивките. Димка гледаше как Нина мие. Мъчеше се да измисли какво да каже, но нищо не му идеше на ум. Ако тя го беше попитала за берлинската криза, можеше да й говори цял ден. Но Димка нямаше дарба за умерено забавните безсмислици, които Валентин произвеждаше на потоци без усилие. Най-сетне успя да попита:

— Отдавна ли сте приятелки с Анна?

— Работим заедно. И двете сме администраторки в главното управление на стоманения тръст в Москва. Аз се разведох преди година, а Анна търсеше с кого да дели жилището си, затова сега живеем заедно.

„Разведена“, рече си Димка; „значи има опит в секса“. Почувства се застрашен.

— Що за човек беше съпругът ти?

— Лайно. Не искам да говоря за него.

— Добре — Димка отчаяно търсеше нещо безобидно. — Анна изглежда наистина мила — опита той.

— Има връзки.

Странно беше да кажеш такова нещо за приятелката си.

— Как така?

— Баща й ни уреди тази почивка. Той е районен секретар на тръста за Москва — Нина изглежда се гордееше с това.

Димка отнесе чистите съдове до палатките. Когато стигнаха там, Валентин бодро обяви:

— Направихме сандвичи. С шунка и сирене.

Анна погледна Нина и направи безпомощен жест, все едно искаше да каже, че не е могла да спре валяка Валентин; но за Димка беше ясно, че всъщност не е искала да го спира. Нина вдигна рамене и така пикникът се уреди.

Трябваше да чакат на опашка за лодката един час, но московчани бяха навикнали да се редят на опашки и късно сутринта те можаха да излязат в бистрата студена вода. Валентин и Димка се редуваха на греблата, а момичетата попиваха слънцето. Явно никой нямаше нужда от празни приказки.