Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Най-сетне откъсна поглед и отвори плика.

Филипов не беше преувеличил.

Кенеди не просто вдигаше заплашителен шум. Той предлагаше да утрои набора, да призове резервистите и да увеличи числеността на американската армия до един милион души. Готвеше нов берлински въздушен мост, придвижваше шест дивизии в Европа и планираше икономически санкции срещу страните от Варшавския договор.

И беше увеличил военния бюджет с повече от три милиарда долара.

Димка осъзна, че стратегията, разработена от Хрушчов и съветниците му, се е провалила катастрофално. Всички бяха подценили хубавия млад президент. В крайна сметка се оказа, че той не може да бъде тормозен.

Какво можеше да направи Хрушчов?

Навярно щеше да се наложи да подаде оставка. Никога никой съветски вожд не го беше правил — и Ленин, и Сталин бяха починали на поста си — но за всичко си имаше първи път в революционната политика.

Димка прочете речта два пъти, а през остатъка от двучасовото пътуване размишляваше. Има само една алтернатива на оставката на Хрушчов, прецени той: генералният секретар можеше да уволни всичките си сътрудници, да вземе нови съветници и да размести Президиума, като даде повече власт на противниците си в признание, че е сбъркал, и като обещание, че в бъдеще ще търси по-мъдри съвети.

И в двата случая с кратката кариера на Димка в Кремъл беше свършено. Навярно беше прекалено амбициозна, замаяно си мислеше той. Несъмнено го очакваше по-скромно бъдеще.

Питаше се дали пищната Нина все още ще иска да прекара една нощ с него.

Самолетът кацна в Тбилиси и една по-малка военна машина отведе Димка и Филипов до пистата на брега.

Там ги очакваше Наталия Смотрова от външното министерство. Влажният морски въздух беше накъдрил косите й в малко разгулен маниер.

— Лоши новини от Первухин — съобщи тя, докато ги откарваше от самолета. Михаил Первухин беше съветският посланик в Източна Германия. — Потокът емигранти на запад се е превърнал в наводнение.

Филипов изглеждаше раздразнен, навярно защото не беше получил тази новина преди Наталия.

— За какъв брой говорим?

— Приближава хиляда души на ден.

Димка беше сащисан.

— Хиляда на ден?

Наталия кимна.

— Первухин казва, че източногерманското правителство вече не е стабилно. Страната е пред колапс. Може да има народно въстание.

— Виждаш ли? — обърна се Филипов към Димка. — До това доведе вашата политика.

Димка нямаше отговор.

Наталия мина по крайбрежния път към един залесен полуостров и зави при масивна желязна порта в дълга измазана стена. Сред безупречни морави се издигаше бяла вила с дълъг балкон на горния етаж. До къщата имаше истински голям плувен басейн. Димка никога не беше виждал къща със собствен басейн.

— Той е долу, край морето — каза един пазач на Димка и врътна глава към далечната страна на къщата.

Димка си проправи път през дърветата към каменистия бряг. Войник с полуавтоматичен пистолет го изгледа строго и после му махна да минава.

Намери Хрушчов под една палма. Вторият по сила човек в света беше нисък, дебел, плешив и грозен. Носеше панталони от костюм, придържани с тиранти, и бяла риза с навити ръкави. Седеше на плетен плажен стол, а на малка масичка пред него стояха чаша вода и стъклена гарафа. Явно не правеше нищо.

Погледна Димка и попита:

— Откъде взехте тия гащета?

— Майка ми ги уши.

— И аз би трябвало да си взема гащета.

Димка изговори думите, които беше репетирал:

— Другарю генерален секретар, предлагам Ви незабавно оставката си.

Хрушчов не обърна внимание на това.

— Ще надминем Съединените щати по военна мощ и по икономически ръст през следващите двадесет години — каза той, все едно продължаваха предишен разговор. — Но междувременно как да попречим на по-силния да господства в световната политика и да възпира разпространението на комунизма?

— Не знам — отговори Димка.

— Гледайте сега. Аз съм Съветският съюз — той вдигна каната и бавно наля вода в чашата, докато я напълни до ръба. После подаде каната на Димка. — Вие сте Съединените щати. Сега налейте вода в чашата.

Димка изпълни. Чашата преля и водата се изсипа по бялата покривка.

— Виждате ли? — попита Хрушчов, все едно е доказал нещо. — Когато чашата е пълна, нищо не можете да добавите, без да изпоцапате.

Димка беше озадачен. Зададе очаквания въпрос:

— Какво означава това, Никита Сергеевич?

— Международната политика е като чаша. Нападателните действия от всяка страна наливат вода в нея. Щом прелее, има война.