Кен Фоллетт - Прагът на вечността

— Моята кариера е тук — отговори той. Припомни си думите на Мария и ги повтори. — Протестиращите имат голямо влияние, но в крайна сметка правителствата са тези, които променят света.

— Някои го променят, други — не.

Когато си тръгнаха, завариха майката на Джордж да чака във фоайето на хотела. Джордж се беше уговорил да се срещнат тук, но не беше очаквал тя да чака пред ресторанта.

— Защо не дойде при нас? — попита той.

Майка му не отвърна на въпроса и заговори с Верина.

— Видяхме се за кратко на церемонията по дипломирането. Как си, Верина?

Правеше всичко по силите си да се държи вежливо, а Джордж знаеше, че това ще рече, че всъщност не харесва Верина.

Джордж изпрати Верина до таксито и я целуна по бузата.

— Прекрасно беше да те видя отново — каза той.

Двамата с майка му тръгнаха пеш към Министерството на правосъдието. Джаки Джейкс искаше да види къде работи синът й. Джордж беше уредил посещението й в спокоен ден, когато Боби Кенеди се намира в централата на ЦРУ в Лангли, Вирджиния, на дванадесет-тринадесет километра от града.

Джаки си беше взела почивен ден. Специално за случая беше сложила шапка и ръкавици, все едно отива на църква. Докато вървяха, Джордж попита:

— Какво мислиш за Верина?

— Красиво момиче — веднага отговори Джаки.

— Ти би одобрила политическите й възгледи. Ти и Хрушчов — Джордж преувеличаваше, но и Верина, и Джаки бяха крайно либерални. — Тя е на мнение, че кубинците имат право да са комунисти, ако искат.

— Те това и правят — отвърна Джаки и доказа правотата му.

— Какво тогава не одобряваш?

— Нищо.

— Мамо, ние, мъжете, не сме много интуитивни, но аз те изучавам цял живот и знам кога имаш резерви.

Джаки се усмихна и нежно докосна ръката му.

— Ти си привлечен от нея и аз мога да разбера защо. Тя е неустоима. Не искам да злословя за момиче, което харесваш, но…

— Но какво?

— Може да се окаже трудно да си женен за Верина. Имам усещането, че тя поставя собствените си желания на първо място, на последно място и по средата.

— Мислиш, че е себична.

— Всички сме себични. Мисля, че тя е разглезена.

Джордж кимна и се постара да не се обижда. Майка му навярно имаше право.

— Няма защо да се тревожиш — рече той. — Тя е твърдо решена да си остане в Атланта.

— Е, сигурно това е за добро. Аз искам само ти да си щастлив.

Министерството на правосъдието се помещаваше във величествена класическа постройка срещу Белия дом. Когато влязоха, Джаки сякаш малко се понаду от гордост. Приятно й беше, че нейният син работи на такова престижно място. Джордж се радваше на реакцията й. Полагаше й се: тя беше посветила живота си на него и това беше наградата й.

Влязоха в голямата зала. Джаки хареса прочутите стенописи, които изобразяваха сцени от американския живот, но изгледа накриво алуминиевата статуя на Духа на справедливостта, която представляваше жена с една разголена гърда.

— Не съм превзета, но не разбирам защо Справедливостта трябва да разкрива гръдта си. Каква е причината за това?

Джордж се позамисли.

— За да се покаже, че Справедливостта няма какво да крие.

Джаки се засмя.

— Добър опит.

Качиха се нагоре с асансьора.

— Как е ръката ти? — попита Джаки.

Гипсът беше свален и Джордж нямаше нужда от превръзка през рамото.

— Още боли. Установих, че помага, ако си държа лявата ръка в джоба. Малко поддържа мишницата.

Слязоха на петия етаж. Джордж отведе Джаки в стаята, която делеше с Денис Уилсън и още няколко човека. Кабинетът на генералния прокурор беше в съседното помещение.

Денис беше на бюрото си до вратата. Беше бледен човек, чиято руса коса оредяваше преждевременно.

— Кога се връща той? — попита Джордж.

Денис знаеше, че говори за Боби.

— Няма да се върне поне до час.

— Ела да видиш кабинета на Боби Кенеди — обърна се Джордж към майка си.

— Сигурен ли си, че може?

— Няма го. Не би имал нищо против.

Джордж въведе майка си в преддверието, кимна на двете секретарки и влязоха в кабинета на главния секретар. Приличаше повече на салон в голяма провинциална къща с ореховата ламперия, масивната каменна камина, пъстрия килим и завесите и с лампите по масичките. Помещението беше грамадно, обаче Боби някак беше успял да го направи да изглежда претъпкано. Мебелировката включваше аквариум и препариран тигър. Огромното писалище беше заринато с документи, пепелници и семейни снимки. На етажерка зад писалището имаше четири телефона.