Кен Фоллетт - Прагът на вечността

След няколко минути президентът дойде. Здрависа се с Пърси и Бейб, а после Дейв Пауърс ги отведе на празненството.

Щом вратата се затвори зад гърбовете им, Боби се нахвърли на Джордж.

— Никога повече не ми прави това! — каза той. Лицето му показваше мощта на потискания му гняв.

Джордж видя как Денис Уилсън сподавя усмивката си.

— За кого се смяташ, дяволите да те вземат? — беснееше Боби.

Джордж реши, че Боби ще го удари. Залюля се на стъпалата си, готов да избегне удара, и отчаяно отговори:

— Президентът искаше те да излязат! Не искаше да бъде фотографиран с Пърси и Бейб.

Боби погледна брат си, който кимна.

Джордж продължи:

— Разполагах с половин минута да измисля някакъв предлог, който да не ги обиди. Казах им, че Вие искате да се срещнете с тях. И свърши работа, нали? Те не са обидени — всъщност мислят, че с тях са се отнесли като с важни особи.

— Вярно е, Боб — намеси се президентът. — Джордж ни измъкна от доста заплетено положение.

— Исках да направя така, че да не загубим подкрепата им за кампанията за преизбиране — додаде Джордж.

Боби погледа безизразно някое време, докато разбере.

— Значи, казал си им, че искам да говоря с тях, само за да ги извадиш от снимките на президента.

— Да.

— Това беше бърза мисъл — каза президентът.

Лицето на Боби се измени. След миг той се разсмя. Брат му се присъедини, после се засмяха и всички присъстващи.

Боби преметна ръка през рамото на Джордж.

Джордж все още трепереше. Страхувал се беше, че ще го уволнят.

— Джорджи, момчето ми, ти си един от нас! — каза Боби.

Джордж осъзна, че е приет в някакъв вътрешен кръг. Отпусна се облекчено.

Не беше толкова горд, колкото би трябвало. Беше извършил една подла, дребна измама и беше помогнал на президента да угоди на расовите предразсъдъци. Искаше да измие ръцете си.

После видя изписания по лицето на Денис Уилсън гняв и се почувства по-добре.

През август Ребека беше призована да се яви в главното управление на тайната полиция за втори път.

Боязливо се питаше какво ли искат сега от ЩАЗИ. Вече бяха съсипали живота й. Беше подмамена в лъжлив брак, а сега не можеше да си намери работа, несъмнено защото те нареждаха на училищата да не я наемат. Какво още можеха да й причинят? Нали не можеха да я вкарат в затвора, задето е тяхна жертва?

Ала те можеха да направят каквото пожелаят.

Ребека взе автобуса през града в един горещ берлински ден. Новата главна квартира беше не по-малко грозна от организацията, която представляваше, правоъгълна бетонна кутия за хора, чиито умове се състояха изцяло от прави ъгли. Отново я придружиха догоре в асансьора, но този път я отведоха в друг кабинет. Докато чакаше там, откри съпруга си, Ханс. Когато го видя, страхът й се замени от още по-силен гняв. Макар Ханс да разполагаше със силата да я нарани, тя беше твърде гневна, та да му се кланя.

Ханс носеше нов сиво-син костюм, който Ребека не беше виждала по-рано. Разполагаше с просторен кабинет с два прозореца и нова модерна мебелировка: беше с по-висок чин, отколкото Ребека предполагаше. Понеже имаше нужда от време да си събере ума, тя каза:

— Очаквах да се срещна със сержант Шолц.

Ханс погледна на другата страна.

— Той не беше годен за работа в сигурността.

Ребека разбираше, че Ханс крие нещо. Навярно Шолц беше уволнен или понижен и преместен в пътната полиция.

— Предполагам, че е сбъркал като ме разпита тук, а не в местния полицейски участък.

— Той не трябваше въобще да те разпитва. Седни там — показа й стола пред голямото грозно бюро.

Столът беше изработен от метални тръби и твърда оранжева пластмаса и така направен, че жертвите да се чувстват още по-неудобно, прецени Ребека. Потисканият гняв й даваше сили да го предизвиква. Вместо да седне, тя отиде до прозореца и погледна паркинга навън.

— Загуби си времето, нали? Положи всички тези усилия да наблюдаваш семейството ми и не намери и един шпионин или саботьор — обърна се и погледна Ханс. — Началниците трябва да са ти ядосани.

— Тъкмо обратното. Това се смята за една от най-успешните операции, извършвани някога от ЩАЗИ.

Ребека не можеше да си представи как е възможно това.

— Не може да си научил нищо особено интересно.

— Моят екип състави схема, която показва всеки социалдемократ в Източна Германия и връзките между тях — гордо съобщи той. — А ключовата информация беше добита във вашата къща. Твоите родители познават всички най-важни реакционери и много от тях ги посещават.