Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Ребека се свъси. Вярно, че повечето хора, които идваха у тях, бяха бивши социалдемократи и това беше съвършено естествено.

— Но те са просто приятели — възрази тя.

Ханс се изсмя гръмовно и подигравателно.

— Просто приятели! Моля ти се, знам, че според теб не сме особено умни — казвала си го много пъти, докато живеех с теб — но не сме и съвсем малоумни.

На Ребека й дойде на ум, че Ханс и всички от тайната полиция са длъжни да вярват — или поне да се преструват, че вярват — във фантастични заговори срещу правителството. Иначе работата им беше загуба на време. Затова Ханс беше изградил въображаема мрежа от социалдемократи с база в дома на семейство Франк; и всички те заговорничеха да свалят комунистическото правителство.

Де да беше вярно.

— Разбира се — продължи Ханс, — намерението никога не е било да се женя за теб. Всичко, което планирахме, беше просто флирт, колкото да вляза в къщата.

— Предложението ми за брак трябва да те е изправило пред проблем.

— Проектът ни вървеше толкова добре. Информацията, която получавах, беше жизненоважна. Всеки човек, когото виждах у вас, ме водеше до още социалдемократи. Ако бях отклонил твоето предложение, кранчето щеше да се затвори.

— Колко смел си бил — отвърна Ребека. — Трябва да се гордееш със себе си.

Ханс се вторачи в нея. За миг тя не можа да го разгадае. Нещо се случваше в ума му и тя не знаеше какво. Хрумна й, че може би иска да я докосне или да я целуне. Цялото й тяло се ужаси при тази мисъл. После Ханс тръсна глава, все едно искаше да я проясни.

— Не сме тук да разговаряме за брака — раздразнено рече той.

— Защо сме тук?

— Предизвикала си инцидент на трудовата борса.

— Инцидент ли? Попитах мъжа пред мен колко време е безработен. Жената зад гишето стана и ми се развика: „Няма безработица в социалистическите страни!“ — гракна тя. Огледах опашката пред и зад мен и се засмях. Това инцидент ли е?

— Смяла си се истерично и си отказала да спреш, и си била изгонена от сградата.

— Вярно, че не можех да спра да се смея. Казаното от нея беше толкова абсурдно.

— Не е абсурдно! — Ханс измъкна цигара от пакета ф6. Като всички насилници, и той се нервираше, когато някой му противостоеше. — Тя е била права. Никой не е без работа в Източна Германия. Социализмът е решил проблема с безработицата.

— Недей, моля те — каза Ребека. — Пак ще ме разсмееш и ще се наложи да ме изхвърлят и от тази сграда.

— Сарказмът няма да ти е от полза.

Ребека погледна рамкираната фотография на стената, на която се виждаше как Ханс се здрависва с Валтер Улбрихт, източногерманския вожд. Улбрихт имаше плешиво кубе и си беше отгледал вандайкова брадичка и мустаци: приликата с Ленин беше едва ли не комична. Ребека попита:

— Какво ти казва Улбрихт?

— Поздрави ме за повишаването в чин капитан.

— Също част от наградата ти, задето жестоко подведе своята съпруга. И така, кажи ми, щом не съм безработна, каква съм тогава?

— Ти си разследвана като обществен паразит.

— Възмутително! Аз работя без прекъсване от завършването на образованието си. Осем години без един ден отпуск по болест. Повишиха ме, дадоха ми допълнителни отговорности, включително да съм наставник на новите учители. И тогава един ден открих, че мъжът ми е шпионин от ЩАЗИ и не след дълго бях уволнена. Оттогава съм била на шест интервюта за работа. Всеки път училищата бяха отчаяни да ме вземат на работа час по-скоро. И въпреки това, без да могат да ми обяснят причината, всеки път ми пишеха, че не могат да ми предложат работата. Знаеш ли защо?

— Никой не те иска.

— Всички ме искат. Аз съм добра учителка.

— Идеологически си ненадеждна. Ще оказваш лошо влияние на впечатлителните юноши.

— Имам блестяща препоръка от последния ми работодател.

— Искаш да кажеш, от Бернд Хелд. Той също се разследва за идеологическа ненадеждност.

Дълбоко в гърдите си Ребека усети студен страх. Опита да остане с безизразно лице. Колко ужасно щеше да е, ако милият и способен Бернд е в беда заради нея. „Трябва да го предупредя“, каза си тя.

Не успя да скрие чувствата си от Ханс.

— Това те разтърси, нали? — каза той. — Винаги съм го подозирал. Ти беше привързана към него.

— Той искаше връзка — отговори Ребека. — Но аз не исках да те мамя. Само си представи.

— Щях да те разкрия.

— А вместо това, аз разкрих теб.

— Изпълнявах дълга си.

— Значи ти имаш грижата да не мога да получа работа и ме обвиняваш в паразитизъм. Какво очакваш да направя — да замина на запад?