Кен Фоллетт - Прагът на вечността

Вуйчо Володя изглеждаше готов да удуши глупака, но се насили да се усмихне.

— Много разумен съвет, убеден съм.

Всички излязоха. Беше паднал мрак. Димка се обърна към Таня:

— С мотоциклета съм. Ще те закарам у дома.

— Да, ако обичаш — отговори тя. Явно искаше да разговаря с него.

Вуйчо Володя не можеше да чете мислите й като Димка и каза:

— Нека те откарам с моята кола. Изглеждаш доста разтърсена да се возиш с мотор.

За негова изненада, Таня отговори:

— Благодаря ти, вуйчо, но ще ида с Димка.

Володя сви рамене и влезе в лимузината ЗИЛ, която го очакваше. Даниил и Пьотр си взеха довиждане.

Когато вече не можеха да ги чуват, Таня се обърна към Димка с трескав поглед:

— Казаха ли нещо за Василий Енков?

— Да. Казаха, че си била с него. Истина ли е?

— Да.

— Ох, мамицата му. Но той не ти е гадже, нали?

— Не. Знаеш ли какво е станало с него?

— Имал е пет броя от Несъгласие в джоба си, затова няма да се измъкне скоро от Лубянка, дори и да има високопоставени приятели.

— По дяволите! Как мислиш, ще го разследват ли?

— Сигурен съм. Ще искат да знаят дали той просто раздава Несъгласие или всъщност го прави, което ще е далеч по-сериозно.

— Ще претърсят ли жилището му?

— Голяма небрежност ще е да не го претърсят. Защо? Какво ще намерят там?

Таня се озърна, но наблизо нямаше никого. Въпреки това сниши глас:

— Машината, на която се пише Несъгласие.

— Тогава се радвам, че Василий не ти е гадже, понеже ще прекара следващите двадесет и пет години в Сибир.

— Не говори така!

Димка се замисли.

— Не си влюбена в него, това ми е ясно… но не си и напълно безразлична.

— Виж сега, той е смел човек и прекрасен поет, но връзката ни не е романтична. Дори не съм го целунала. Той е един от мъжете, на които им трябват много жени.

— Като моя приятел Валентин — съквартирантът на Димка от университета, Валентин Лебедев, беше същински Дон Жуан.

— Да, досущ като Валентин.

— И така… Колко те е грижа ако претърсят апартамента на Василий и намерят тази пишеща машина?

— Много. Ние правим Несъгласие заедно. Аз написах днешния брой.

— По дяволите. Опасявах се от това.

Димка вече знаеше тайната, която тя криеше от него през изминалата година.

— Трябва веднага да идем в жилището му, да вземем пишещата машина и да се отървем от нея.

Димка отстъпи крачка назад от Таня.

— Твърдо не. Забрави.

— Трябва!

— Не. За теб бих рискувал всичко, бих рискувал всичко и за човек, когото обичаш, но няма да си залагам главата за този човек. Накрая всички можем да се озовем в шибания Сибир.

— Тогава сама ще го направя.

Димка се замисли и опита да прецени кое е по-опасно.

— Кой друг знае за теб и Василий?

— Никой. Ние сме внимателни. Проверявам със сигурност дали някой не ме следи, когато отивам в жилището му. Никога не се срещаме на публично място.

— Значи разследването на КГБ няма да те свърже с него.

Таня позамълча и в този момент Димка разбра, че са загазили сериозно.

— Какво? — попита той.

— Зависи колко са подробни.

— Защо?

— Тази сутрин, когато отидох в жилището на Василий, там имаше някакво момиче, Варвара.

— По дяволите.

— Тъкмо излизаше. Не знае името ми.

— Но ако от КГБ й покажат снимки на арестувани на площад „Маяковски“ днес ще може ли да те познае?

Таня се обърка.

— Тя наистина ме огледа от глава до пети, понеже реши, че може да съм й съперничка. Да, би познала лицето ми, ако го види отново.

— Ох, Боже. Значи трябва да вземем пишещата машина. Без нея ще помислят, че Василий само разпространява Несъгласие, и вероятно няма да проследят всичките му случайни приятелки, особено при положение че явно има много. Може да ти се размине. Но намерят ли машината, свършено е с тебе.

— Сама ще го направя. Имаш право, не мога да те излагам на толкова голяма опасност.

— Но и аз не мога да те оставя в такава опасност. Какъв е адресът?

Таня му каза.

— Не е много далече. Качвай се на мотора.

Димка се качи, ритна педала и подкара.

Таня се подвоуми, после седна зад него.

Докато потегляха, Димка включи фара.

Пътем се чудеше дали от КГБ вече не са в жилището на Василий и не го претърсват. Възможно е, прецени той, но не е вероятно. При положение че са арестували четиридесет-петдесет души, по-голямата част от нощта ще иде в първоначални разпити, вземане на имена и адреси и определяне на това кой е важен. Все пак, разумно щеше да е да са предпазливи.

Когато стигна адреса, който Таня му каза, Димка подмина, без да забавя. Уличните лампи разкриваха величествен дом от деветнадесети век. Всички подобни сгради сега бяха или превърнати в държавни учреждения, или разделени на апартаменти. Отпред нямаше паркирани автомобили, а във входа не се спотайваха кагебисти в кожени тужурки. Димка мина по цялата пряка, без да забележи нищо подозрително. После спря на няколкостотин метра от вратата.